Блог на независим сътрудник на "LR Health and Beauty Systems". Използвани са някои от авторските материали относно продуктовата гама, качени на официалната страница, защото дават най - пълна информация.

петък, 22 юни 2012 г.

Гел за пиене Алое Вера с праскова


Алое Вера с праскова

 

Алое Вера е отлична клетъчна храна, съдържаща над 175 биоактивни вещества: седем от осемте незаменими и единадесет основни заменими аминокиселини, микро- и макроелементи, витамини, широк спектър ензими, антрахинони, органични киселини, сапунини, лигнини и пр. Важна роля за уникалните качества на растението играят специфичните въглехидрати и мукополизахариди в т.ч. и добре проученият ацеманан, известен като отличен имуномодулатор и хармонизатор на клетъчните функции.
Благодарение на специфичния си биохимичен състав и способността да натрупва слънчева енергия под формата на биофотони, алоевият гел проявява:
-    изразен противомикробен ефект (убива вируси, бактерии и гъбички като същевремнно активира факторите на имунитета);
-      лек слабителен и дълбок прочистващ ефект;
-      стимулира регенериращите процеси в кожата и лигавиците и способства за бързото заздравяване на раневи и язвени повърхности;
-      повлиява благоприятно метаболитните процеси в съединителната тъкан и оптимизира капилярното кръвообръщение,
-      има изразен противовъзпалителен и противотуморен ефект
-      използва се широко за регулиране на процесите в храносмилателния тракт и чернодробно-жлъчната система, при всички инфекциозни заболявания, при възпалителни и дегенеративни проблеми в костно-ставния апарат, за коригиране на дисбаланс в имунитета и пр.
Гелът от Алое Вера е отличен адаптоген и подсилва лечебните качества на съставки, които са добавени към него, както е в случая с концентрат от праскова!
Прасковата (Prunus persica) е вид растение от семейство Розоцветни (Rosaceae). Достига около 4 m височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите ѝ клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави.

Произход

За родина на прасковата се смята Китай. Там богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието плодовете на прасковата са били смятани за вредни, а с лечебна цел са се ползвали само листата.

Съдържание

Прасковите съдържат витамините: В1 (тиамин), В2 (рибофламин), В9 (фолиева киселина), рр (ниацин), С (аскорбинова киселина), Е (токоферол) и провитамин А (каротин) -  колкото по-жълти са плодовете толкова по-високо е съдържанието му).
Те са богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций. Съдържат, макар и в ограничени количества желязо, титан, манган, мед, мед, никел, хром и молибден.
Съдържанието на пектин в плодовете зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите. 80-90 % от съдържанието на плода е водно, 6-14 % са захарите, включително и захароза, около 8 % са пектиновите вещества, средно  15 мг% е наличието на витамин С и около 0,8 мг% е каротинът.
Прасковите съдържат ценни органичните киселини - ябълчна, винена, лимонена, и минералите - калий, желязо, фосфор, манган, мед, цинк, селен и магнезий. Богати са на витамин С, една праскова доставя ¾ от необходимата дневна доза от антиоксидантния витамин. Съдържат витамини от група В, включително и фолиева киселина, витамин Е, К, РР и етерични масла.
Много от ценните вещества в плода се запазват дори и при кулинарна подготовка – при консервиране, приготвяне на сладки изкушения, при сушене.
Прасковите са особено полезни при констипация и киселини. Плодът усилва отделянето на стомашни сокове и подобрява храносмилането на мазна храна. Стимулира апетита.
Пресните праскови се препоръчват за подобряване на функциите на червата и за стимулиране на жлъчката. Спомагат за отделянето на шлаки от организма.
Лесно усвоимото нишесте на прасковата има принос за подобряването на храносмилателния процес. Предотвратява процесите на гниене в стомашно-чревния тракт.
Заради високо съдържание на калий, прасковите се препоръчват при нарушения на сърдечния ритъм. Действат положително и на имунната система.
Заради желязото са полезни при анемия. А ако се хапват редовно червени, добре узрели праскови, се допринася за подобряването на зрението.
Плодът е особено подходящ за деца, бременни жени, за лица след боледуване.
Консумацията на праскови се отразява благоприятно на организма и при подагра, ревматизъм, заболявания на бъбреците. Препоръчва се при сърдечно-съдови заболявания, заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчката.
Тези лечебни въздействия на прасковата са още по-силни при оптимално съотношение с компонентите на гела от алое вера!

Брошура юни 2012

Сега е времето за плаж! И продуктите за него са тези:

http://www.lrworld.bg/documents/ebook.php?docid=102

петък, 20 април 2012 г.

Freedom plus таблетки


Проблеми, които засягат всички нас
Милиони хора постоянно страдат от болестите на костите и ставите особено днес, когато организмът е изложен на по-голямо натоварване. Заболявания като артрит, остеопороза, лумбаго, както и тежки наранявания могат да доведат до продължителна болка и физическа слабост.
Периодът от 2000г. до 2010г. е обявен от Световната Здравна Организация за „Десетилетие на костите и ставите”. Какво правите вие, за да се предпазите от заболявания на костите и ставите?

Остеопороза
Думата „остеопороза” означава „порести кости” – най-често срещаното заболяване на костите, което се характеризира с ниска костна плътност или по-малко количество костно вещество и нарушение на микроструктурата на костите, в резултат на което намалява издръжливостта им и съществува повишен риск от фрактури. Остеопорозата се класифицира на:
1) първична (постменопаузална остеопороза и старческа остеопороза и
2) вторична остеопороза.
При жените това заболяване на костите може да се появи през първите десет години след менопаузата.
Характеризира се с намалено производство на естроген в яйчниците, което физиологично се наблюдава в тази възраст при жените. Постменопаузалната остеопороза е най-често срещания вид остеопороза. Тъй наречената остеопороза на възрастните се наблюдава при жени и мъже на възраст над 70 години, а вторичната остеопороза се развива при хора със заболявания като хипертироидизъм, хиперпаратироидизъм, хипогонадизъм и ревматоиден артрит.

Ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит е хронично автоимунно заболяване, което засяга основно ставите. Отначало се характеризира с постепенно сутрешно схващане и подуване на малките стави на ръцете и краката. Причинява болка и оток, които са характерни за възпаление, което е възможно постепенно да доведе до унищожаване на ставата: ставната мембрана, хрущялът, костите и сухожилията, които съставят ставата, се изхабяват и видоизменят. Този процес води до опасност от трайно инвалидизиране, което причинява функционални и сетивни проблеми. При развитието на заболяването се засягат и вътрешни органи. Причината за това организмът да атакува имунната си система е все още неизвестна. При жените ревматоидният артрит се наблюдава 2-3 пъти по-често отколкото при мъжете. Той може да се прояви във всяка възраст, но обикновено това става между 25 и 50 години.

Артрит
Артритът е най-често срещаното ставно заболяване – 90% от населението над 40 годишна възраст показва характерните симптоми на изменение на ставите. Бавно развиващо се мускулно-скелетно заболяване, артритът почти се доближава до артрозата, но засяга главно болезнените стави – ставите на ръцете, гръбначния стълб, колената, пръстите и краката. Артритът се характеризира с постепенно разрушаване на ставния хрущял и развитие на нова кост под формата на костни образувания, така наречените „шипове”. Ставната мембрана реагира на това състояние като произвежда повече ставна течност, в резултат на което се получава оток. Артритът причинява болка, чувствителност на мястото, подуване и ограничаване на движенията (както локално, така и на всички стави).

Ревматизъм
Ревматизмът е едно от основните заболявания, което се свързва с болка в ставите, мускулите, сухожилията, връзките, костите и като цяло мускулно-скелетната система. Ревматичните заболявания са често срещани – повечето са хронични и с неблагоприятна прогноза. Ревматизмът има много клинични прояви, но общото при всички случаи е, че засяга ставите. Това е така нареченият артрит, възпаление на ставите независимо от причината, като се характеризира с болка, затопляне, зачервяване и оток. Ревматизмът не е само заболяване на третата възраст, както бихме искали да вярваме. Много ревматични страдания започват от детска възраст (напр. младежки хроничен артрит), други засягат млади хора на възраст 20 години (напр. анкилозиращ спондилит), а ревматичният артрит се среща при хора на възраст 30-50 години. Медицината е направила голям скок през последните години в областта на ревматологията – факт, който прави лечението и облекчението на болката възможно. Фармацевтичното лечение помага не само за намаляване на болките, но и за забавяне на развитието на симптомите.

Лумбаго
Лумбагото се характеризира със силна болка в кръста. В действителност това не е заболяване, а симптом, който причинява функционални смущения. Болката може да идва от костите, нервните окончания, меките части (мускули, връзки) или вътрешните органи (бъбреци, стомах, черва). Бихме могли да кажем, че това е неизбежен „страничен ефект” от еволюцията на човека тъй като изправеният стоеж налага големи изисквания върху мускулно-скелетната система. Поради тази причина лумбагото е много често срещано оплакване при 65-80% от населението, главно във възрастта между 30 и 50 години, които поне веднъж в живота си получават болки в кръста. Това оплакване често се среща при жените по време на бременност. Най- лошото развитие на лумбагото е ишиасът, т.е. болката в задните части, задната част на бедрата и прасците, като често пъти болката стига до пръстите на краката.

Болки във врата
Това е болка, която се локализира в областта на врата и може да рефлектира към главата, рамото или ръката. Болката във врата може да се дължи на механична причина (напр. дискова херния, стеноза на гръбначната тръба), възпалителни ревматични заболявания напр. ревматоиден артрит, артероза), микробни фактори, туморни заболявания, остеопороза и други заболявания (напр. фибромиалгия). Клиничният ход на болките във врата е непредвидим и дори може да причини инвалидност. Макар и по-рядко срещана от лумбагото, болката във врата е също често срещано мускулно-скелетно оплакване. Около 70% от хората поне веднъж в живота си са страдали от него

За всички тези заболявания Компанията LR Health and Beauty systems e разработила

FREEDOM PLUS
Freedom Gelenk Plus
Препоръчителна доза:
2 х 1 капсула дневно.
Една опаковка съдържа 60
капсули.
80190
44,90 ЛВ.


Хранителната добавка Freedom Plus е създадена с цел да подкрепи правилното функциониране на ставите, хрущялите и костите. Хранителните вещества, които съдържа, дават на тялото всички необходими елементи за подхранване на ставите и възстановяване на хрущялната тъкан, в резултат на което Freedom Plus допринася за облекчаването на симптомите, които съпътстват нараняването на ставите.
Freedom Plus съдържа глюкозамин, хондроитин, манган, витамин D, витамин Е и магнезиеви соли от годни за употреба мастни киселини

Хондроитинът и ролята му
Хондроитинът, една от основните съставки на Freedom Plus, е гликозамингликан със защитно и възбуждащо хрущялните клетки действие, който е в изобилие в човешкото тяло и се намира в хрущялите, сухожилията, връзките и аортата.
Това вещество е необходимо за подхранването и поддържането на ставите, като предотвратява постоянното триене на хрущяла и подпомага производството на нова хрущялна тъкан.
Хондроитин е високомолекурярен полизахарид, който принадлежи към изграждащите хрущала вещества. Той иницира процесите на фиксация на сярата при синтеза на хондроитин-сярна киселина, спомага за отлагането на калция в костите.
В България стана много популярно да се взимат препарати за "ставите", "костите", "здрав гръб", "живот без болка", "лекота в движенията" и др. Всички те имат за цел да укрепят костите и ставите. Основно във всяко лекарство или добавка за костната тъкан и ставните повърхности се явява веществото хондроитин (сулфат).
Какво представлява хондроитинът
Хондроитинът, или както по-често се среща - хондроитин-сулфатът е гликозамингликан, който под формата на протеогликан е една от най-важните съставки на съединителната тъкан (сухожилията и ставите). Изграден е от повтарящи се единици Д-галактозамин и Д-глюкуронова киселина.
Как се произвежда/изолира?
Индустриално се извлича от два основни източника - хрущялите от акула и говежди сухожилия.

Основно физиологично въздействие
Хондроитинът предотвратява навлизането на вода и хранителни вещества във възпалените сухожилия и ставите. В същото време той пропуска други вещества в съединителната тъкан. Това е много важно свойство, тъй като по принцип съединителната тъкан няма добро кръвоснабдяване.
В резултат на действието на хондроитина заздравявянето на заболелите стави и сухожилия става много по-бързо. Хондроитинът и подобни на него вещества са концентрирани и в стените на пикочния мехур и кръвоносните съдове.
Тук задачата им е да предотвратяват излизането на кръвта извън кръвоносните съдове и на урината - извън пикочния мехур.

Какви са оптималните дози?
При заболяване от атеросклероза се използват големи дози (около 10 грама на ден, приемани на 2 пъти с храненето). След няколко месеца лечение дозата спада на 1,5 г, като се взема на 3 пъти.
При лечение на артрит използваната доза е 1,2 грама на ден, разделена на 3 приема. Хондроитинът често се комбинира с гликозамин, който има сходно действие. Често се приема заедно и с витамин С.
Тъй като се произвежда в тялото, той е излишен в големи дози при отсъствие на възпаления. Културистите могат да вземат препарати на основата на хондроитин профилактично, като дозата е не повече от 1 грам дневно.
При наличие на възпаление необходимото количество е 1,2 - 1,5 грама на ден. Най-добре го приемайте заедно с храната.
Възможни вредни/странични въздействия
По принцип хондроитинът е безвреден и нетоксичен препарат. Неблагоприятни странични действия се наблюдават само при много големи дози (над 10 грама дневно). Тогава е възможно да причини гадене и повръщане. Други странични ефекти на препарата не са открити.
Проучвания показват, че има благоприятно действие при лечение на травми и наранявания на ставите, както и подпомага възстановяването на унищожената свързваща тъкан. Съчетанието на хондроитин с глюкозамин, другата основна съставка на Freedom Plus, действа благоприятно при лечение на симптомите на артрит и помага при предотвратяването и лечението на наранявания на костите и ставите.
Кои препарати са основен източник на хондроитин?
В препаратите хондроитинът се включва под формата на хондроитин-сулфат. Съдържащите го препарати ускоряват възстановяването на ставите и имунната система. Те могат да бъдат както самостоятелни (съдържащи само хондроитин-сулфат), така и комплексни (освен хондроитин, могат да съдържат глюкодамин - вещество със сходно действие и витамини), каквато е и формулата на капсулите Фрийдъм плюс.
Препаратите се продават най-често на таблетки, като съдържанието на хондроитин в тях е от 500 до 1 000 мг.
Самостоятелните препарати обикновено носят името "Chondroitin sulphate".
Подобни препарати можете да намерите в центровете за спортни и диетични храни в страната, в някои фитнес-зали и аптеки, както и да поръчате по интернет.

Допълнителни физиологични въздействия
Изследванията върху животни показват, че хондроитинът ускорява зарастването на костите; помага на болните от остеоартрит да възстановят функциите на ставите си и намалява риска от атепосклероза и инфаркт. По функциите си е близък до глюкозамина.
По какъв начин хондроитинът се усвоява от организма?
Високо-молекулният хондроитин-сулфат почти не се усвоява, когато се приема през устата, докато нискомолекулният се абсорбира от стомаха и тънките черва, като след това по кръвен път отива до ставите.
 Имайте това предвид, когато пазарувате!
Какво може да попречи на усвояванено и/или да понижи ефекта от хондроитина?
Едновременното приемане на хитозан и хондроитин-сулфат може да попречи на усвояването на последния.


Глюкозаминът и ролята му
Глюкозаминът (C6H13NO5) е аминозахарид и важен прекурсор в биохимичната синтеза на глюкопротеини и липиди. Глюкозаминът е основна структурна единица на полизахаридите хитозан и хитин, които изграждат екзоскелета при ракообразните и при други членестоноги, както и клетъчните стени на гъби и редица висши организми. Глюкозаминът е един от най-разпространените монозахариди Глюкозамин e проста молекула, състояща се от глюкози и амини:
Глюкозаминът е аминозахарид, който се произвежда естествено в човешкото тяло. Съставен е от глюкоза и аминокиселината глутамин. Глюкозаминът играе важна роля при много от функциите на човешкия организъм. Той е едно от най-важните хранителни вещества за хрущяла и ставната течност. Ако няма достатъчно наличен глюкозамин, течността на връзките, която поема вибрациите на тялото, се разрежда и връзките стават по-чувствителни на триене и травми. Глюкозаминът, необходим за поддържането на здравето и доброто функциониране на хрущялите, спомага за намаляването на проблеми, които всяка една травма или дегенерация би могла да предизвика. Това ценно вещество има и други благоприятни свойства: участва в изграждането на ноктите, сухожилията, кожата, костите, сърдечните клапи и мукозните секрети на храносмилателната, дихателната и отделителната система.
Произвежда се промишлено посредством хидролизата на черупки на ракообразни или чрез ферментация на зърнени култури, като царевица и пшеница. Веществото глюкозамин, намиращо се в хранителните добавки обикновено се извлича от хитиновите обвивки на раци, омари, миди и други морски обитатели.
Ако сте алергични към миди например, е добре да се посъветвате с лекар преди да приемате такава добавка.
Редица изследвания доказват, че глюкозаминът е естествено съединение, което се намира в здравите хрущяли.  То играе основна роля при тяхното изграждане и служи като уплътнител при ставните връзки. Съдържа в себе си глюкоза и аминокиселината глутамин.

Глюкозамин е главен физиологичен елемент на меките тъкани в човешкия организъм-хрущяли, ставни връзки, сухожилия, кожа и др. Глюкозамин е много важен за здравите стави, които са най слабото място при движението на човека. При триенето на костите една в друга хрущялите и другите елементи на ставите постепенно се износват и се развива остеоартрози (остеоартрити). Болките в ставите и възпалението са признаци на остеоартрозата (остеоартрита).
Многобройните изследвания са показали, че глюкозамин е мощно и ефективно средство за повлияване на остеоартрози с различни локализации - коляно, тазобедрена, раменна, гръбначен стълб и др., за ускоряване на възстановителните процеси при травми на меките тъкани (навяхване, скъсване на сухожилие и др.).
Лечението на болестите на ставите с помощта на глюкозамин впечатлява с резултатите. Ефектът от приемането на глюкозамин най- добре е сравнен с приемането на нестеродните противовъзпалителни препарати, които временно отстраняват болката с цената на редица странични явления върху стомаха и черния дроб, докато глюкозаминът препятства дегенеративните процеси и изгражда ставната тъкан.
Примерно при сравнението с лечение с широкорекламирания по телевизията ибупрофен и глюкозамин:
В първите две седмици състоянието на пациентите се подобрило от ибупрофена, като по-нататъшно подобрение не се e наблюдавало. След четири седмици глюкозаминът е показал своите преимущества: eфектът от него се е оценявал като добър в повече от половината от случаите, докато при ибупрофена той е бил едва 15%.
Сравнителни изследвания са правени и с диклофенак, реултатите са подобни.
Важно е да се отбележи, че eфектът от приема на глюкозамин се развива постепенно, понякога са нужни седмици.
В мултицентрично отворено изследване след 50 дни прием на глюкозамин при над 1100 пациента (глюкозамин сулфат по 1500 мг на ден) ефективността се оценила така: 2/3-отличен ефект, 1/3-добър ефект, като при 95% е установен положителен ефект. След приема се е намалила болката, повишила се е подвижността на ставите.
Отчитайки ролята на глюкозамин в профилактиката и лечението на болестите на ставите, в идеалния случай приемът на глюкозамин трябва да е всекидневен или, в краен случай, да се извършва на продължителни интервали. Лечебният eфект от приемането на глюкозамин може да се съхрани в продължение на 6-12 седмици. Необходимо е да се прецени и спазва също и необходимата дневна доза глюкозамин. В повечето изследвания най-добри резултати са постигнати с дози от 1500мг Глюкозамин сулфат дневно.
С  течение на времето, към 40 годишна възраст, естественото производство на глюкозамин в организма намалява. Хрущялите губят еластичността си, което води до болка, подуване, трудна подвижност и обикновено човек развива остеоартрози.
Тъй като се е смятало, че приемането на глюкозамин сулфат може изцяло да ви излекува от остеартроза, той продължава да бъде обект на изследвания. Учените са открили, че ако вече сте болен, допълнителното приемане на глюкозамин сулфат ще облекчи болките ви и ще стимулира производството на глюкозамин в организма без да премахва болестта. Но ако  приемате хранителни добавки с глюкозамин сулфат предварително, осигурявате по-бавно износване на хрущялите и свобода на движенията си за по-дълго време. Можете да го прилагате и при травми на меките тъкани – скъсване на сухожилие, навяхвания, защото той ускорява възстановителните процеси.
Грижете се за здравето си. Така няма да има от какво да се лекувате.

А ето и значението на другите съставки на новата хранителна добавка:
- Манган – подсилва действието на ензимите и защитава клетките от свободните радикали. Манганът е минерал, който участва в много ензимни системи в организма. Той се съдържа в много природни източници, но се появява само в много малки количества в човешките тъкани. Човешкото тяло съдържа общо 15-20 милиграма манган, повечето от които се намират в костите, а останалата част - в бъбреците, черния дроб, панкреаса, хипофизата и надбъбречните жлези.
Функции на мангана:
Активизиране на ензимите. Манганът активира ензимите, отговорни за усвояване на някои основни хранителни вещества, включително и биотин, тиамин, аскорбинова киселина и холин. Той е катализатор за синтеза на мастни киселини и холестерол, улеснява метаболизма на протеините и въглехидратите, а също може да участва и в производството на половите хормони и поддържане на репродуктивното здраве. В допълнение, манганът активира ензими, известни като гликолсилтрансерфераза и ксилозилтрансфераза, които са важни при формирането на костите. Той също е свързан с производството на тироидни хормони, известни като тироксин и с поддържане здравето на нервната тъкан.
Компонент на металоензимите - манганът има допълнителни функции като съставка на следните металоензими: аргиназа /ензим в черния дроб, отговорен за създаването на карбамид/; глутамин синтетаза; фосфоенолпируват декарбоксилаза /ензим, който участва в метаболизма на кръвната захар/; супероксид дисмитаза /ензим, с антиоксидантно действие/.
Дефицитът на манган е свързан с гадене, повръщане, лош глюкозен толеранс (високи нива на кръвната захар), кожен обрив, загуба на цвят на косата, ниски нива на холестерола, замайване, загуба на слух и нарушена функция на репродуктивната система. Тежкия манганов дефицит при кърмачетата може да доведе до парализа, гърчове, слепота и глухота.
Важно е да се подчертае обаче, че дефицит на манган се среща много рядко при хора и обикновено не развива.
Повечето случаи на манганова токсичност се наблюдават при промишлените работници, които са изложени на манганов прах. Тези работници развиват проблеми, свързани с нервната система, сходни с болестта на Паркинсон.
Института по медицина в Националната академия на науките на САЩ е установил следните допустими горни всмукателни нива (UL) за манган:
- Бебета: не трябва да им се дават манганови добавки
- 1-3 години: 2 милиграма
- 4-8 години: 3 милиграма
- 9-13 години: 6 милиграма
- 14-18 години, в т.ч. бременни и кърмещи жени: 9 милиграма
- Над 19 години, в т.ч. бременни и кърмещи жени: 11 милиграма
Значителни количества манган могат да бъдат загубени при преработката на храни, особено при смилането на пълнозърнести култури за производство на брашно или при готвене на бобови култури.
Както и цинка, манганът е минерал, който може да се отделя в значително количество чрез потта и индивиди, които минават през периоди на прекомерно изпотяване, могат да бъдат с повишен риск от дефицит на манган. Също така хора с хронични заболявания на черния дроб и жлъчния мехур могат да се нуждаят от по-голямо количество манган.
Действието на оралните контрацептиви и антиациди (например, Tums) може да се повлияе от усвояването на манган.
Манганът може да играе важна роля в превенцията и/или лечението на следните заболявания: алергия, астма, диабет, епилепсия, заболявания на сърцето, множествена склероза, остеопороза, пременструален синдром, ревматоиден артрит, шизофрения, напрежение и др.
Като хранителна добавка, манганът се среща в комплекс с сулфат, хлорид, пиколинат, глюконат и аминокиселини.
Отличен източник на манган са: синап, къдраво зеле, малини, ананас, марули, спанак, ряпа, кленов сироп, меласа, чесън, грозде, летни тикви, ягоди, овес, зелен фасул, кафяв ориз, боб, канела, мащерка, мента и куркума.
Много добри източници на манган са: праз, тофу, броколи, цвекло и пълнозърнеста пшеница.
Добри източници на манган са: краставици, фъстъци, просо, ечемик, смокини, банани, киви, моркови и черен боб.

Витамин Е – един от най-силните антиоксиданти срещу свободните радикали, подпомага облекчаването на симптомите  на артрит; Витамин E (Токоферо̀л, Витамин на плодовитостта) — (от гръцки токос - потомство и феро - нося) е мастно разтворим витамин, представляващ важен антиоксидант. В природата съществуват осем различни изомера, които се отличават по своята биологична активност и функция за организма. Като антиоксидант той предпазва мембраните на клетките от натрупване на токсични продукти каквато е например млечната киселина. Недостигът му е причина за получаване на анемия. Съдържа се в растителното и животинското масло, зеленчуци, мляко, яйца, черен дроб, месо, а така също в зародиш на житни растения. В качеството си на хранителна добавка се обозначава като E307 (α-токоферол), E308 (γ-токоферол) и E309 (δ-токоферол).

- витамин D – жизненоважен за развитието и здравето на костите.
Препоръчителна дневна доза: 400 IU*
Безопасна горна граница: 2 000 IU
Добри хранителни източници: Зърнени закуски, яйца, херинга, прясно мляко, мазнините на морските риби, сьомга, сардини.
Лечебни свойства
Обикновено мислим за витамин Д като за витамина на слънчевата светлина, но той върши най-добрата си работа дълбоко в недрата на костите ни. Витамин Д е отговорен за доставянето на важните строители на костите – калций и фосфор – до местата, където те могат да помогнат на костите да растат при децата и да се реминерализират при възрастните. Прави го първо, като подсигурява абсорбирането на тези минерали в червата; второ, като вкарва калций от костите в кръвта; и трето, като помага на бъбреците да реабсорбират двата минерала.
Прясното мляко е един от готовите източници на витамин Д, но не трябва да разчитате само на храната си за получаване на нужните ви количества от този витамин. Десет минути излагане на ръцете и лицето под лятното слънце могат да ви осигурят нужното количество, но това трябва да става внимателно, след като сте намазали тялото си със слънчезащитни продукти.
През лятото можете да складирате доста витамин Д в мастните си клетки и ако хранителният ви режим е добър, това най-вероятно ще ви стигне за през зимата. (Седенето до прозорец, през който влиза слънчева светлина, или карането на кола не се броят, защото стъклото филтрира нужните ви лъчи).
Въпреки че за младите хора, които обичат да излизат на чист въздух, е много лесно да получават витамин Д, с възрастните хора не е така. След изследване на нивата на калций и витамин Д при прием на хора в домове за самотни възрастни, изследователи от Университета Колумбия в Ню Йорк установили, че повечето от тези хора имат ниски нива на витамин Д и почти 85% имат симптоми на остеопороза.
Непрекъснато се увеличават доказателствата, че недостатъчността на витамин Д при старите хора е безшумна епидемия, резултираща в загуби и фрактури на кости.
Наръчник на купувача
Лесно е да се снабдите с нужното ви количество витамин Д, като ядете нискомаслено сирене или кисело мляко, или като пиете прясно мляко. Една чаша еднопроцентно подсилено с витамин Д прясно мляко съдържа 100 IU (25% от препоръчителната дневна доза). Много калциеви добавки също са подсилени с витамин Д.
Контрол на безопасността
Добре е да се приема определено количество витамин Д, даже е от жизненоважно значение, но повече не означава по-добре.
Тъй като това хранително вещество се складира в мастните клетки, дългосрочното приемане на големи дози може да доведе до отлагане на калция в меките тъкани на тялото, като по този начин навреди необратимо на бъбреците и сърдечносъдовата система.
Прекомерният прием на витамина (като хранителна добавка или от обогатени с витамин Д храни) води до повишаване нивата на калция в кръвта и свързаните с това ефекти – апатия, анорексия, запек, диария, суха уста, страх, главоболие, гадене и повръщане, жажда и слабост.
Хората над 50 години и по-възрастните може да се нуждаят от дози до 800 IU дневно. Дози от 1 800 IU дневно при бебета и малки деца може да доведе до забавяне в развитието и рахит.
*1 мкг холекалциферол = 40 Международни Единици (IU) витамин Д



Източник:
Материалът е разработен от Вангел Панов

неделя, 1 април 2012 г.

CISTUS INCANUS (Памуклийка)

          За хранителните добавки Cistus Incanus капсули, спрей и чай LR използва зелени листа от памуклийка, тъй като там могат да се открият благотворните съставки Cistus Incanus съдържа ценни за организма вещества, тъй като в днешно време е почти невъзможно да се приемат храни с висока хранителна стойност.
Описание на полезното действие на растението се среща от 400 г. пр.н.е, като то се намира в Северна Африка и страните от Средния изток, в голяма част от Средиземноморието и е често срещано в Гърция. Памуклийката е многогодишен храст, който расте на групи в сухи и неплодородни почви, в полупланинските и планински райони на Средиземноморието.
Цъфти през летните месеци, когато се бере и изсушава. Един от видовете памуклийка е Cistus Incanus ssp. Tauricus, който е саморасло и има високо съдържание на полифеноли. Това е билка, която е съхранила непроменени свойствата си през вековете.

Полифеноли
Полифенолите са голяма група от химически съединения, открити в растенията. Те се характеризират с присъствието на повече от една фенолна група, като градивен елемент на молекулата. 
Съществуват над 4000 полифенолни съединения. Много от тях са мощни антиоксиданти и неутрализират свободните радикали, намаляват възпалението и забавят растежа на туморите. Полифенолите придават стипчав и лютив вкус на храните  Можете лесно да ги различите в силния чай, в червеното вино, в зехтина първа преса на студено. Всичко, което придава стипчав вкус обикновено съдържа полифеноли. При растенията, те помагат срещу вредители и придават характерен цвят (антоциани).
Примери: ресвератрол в червеното вино, капсаицин в лютия червен и черен пипер, тимол в мащерката, канелена киселина в канелата, розмаринова киселина в розмарина, мащерката, ригана, градинския чай и ментата.
Памуклийката е растението с най-високо съдържание на полефеноли в Европа, като другите богати на полифеноли храни и напитки са:
Подправки:  Карамфил, звездовиден анасон, каперси, къри на прах, джинджифил, кимион, канела;
Сушени билки: Мента, риган, градински чай, розмарин, мащерка, босилек, лимонова клонка, магданоз, риган
Напитки: Какао, зелен чай, черен чай, червено вино
Горски плодове:Черна арония, черен бъз, ниска храстова боровинка, слива, череша, касис, къпини, ягоди, малини, сливи, черно грозде.
Семена: Лененото, семена от целина, семена от зелено кафе
Ядки: Бразилски орех, лешник, бадем, орех
Маслини: Черни маслини, зелени маслини
Зеленчуци:Артишок, червена цикория, зелена цикория,червен лук, спанак, броколи, червено зеле, червено цвекло, къдрава цикория
Плодове и плодови производни: Ябълки, ябълков сок, сок от нар, праскова, сок от червен портокал, лимонов сок, кайсии, дюли.
Масла: Екстра върджин зехтин, рапично олио
Други: леща, шоколад,
Полифенолите са растителни вещества с антиоксидантни свойства и важно предпазващо действие за човешкото здраве. Проучвания са показали, че повишават доброто функциониране на организма и удължават средната продължителност на живота. Полифенолите спират и ограничават окисляването на липидите в кръвта, повишават нивата на „добрия” холестерол HDL и намаляват нивата на липо-протеина LDL или „лошия” холестерол, който подпомага образуването на атеросклеротична плака, която причинява коронарната болест. Благодарение на противовъзпалителното си действие, те намаляват вероятността от образуване на тромби. Също така, имат способността да унищожават свободните радикали, които причиняват окисляване в организма и представляват основен фактор при преждевременното остаряване на кожата. Ограничаването на негативните резултати от окисляването при тъканите спомага и за превенция на рак.
Ако заедно с горното вземем предвид, че памуклийката е растението с най-високо съдържание на полифеноли в Европа, можем да си отговорим защо са толкова много благоприятните свойства на спрея и капсулите.
Капсулите CISTUS INCANUS (Памуклийка), които са с естествена обвивка без наличие на лактоза, съдържат 73% екстракт от памуклийка. Дозировката е по една капсула два пъти на ден.
Код на продукта                                       80325
                                                                     60 капсули (32,7 гр)
Препоръчителна дневна доза                         2 капсули
Цена                                                           84,90 лева

Спреят CISTUS INCANUS (Памуклийка)– със свеж вкус на мента – е идеален за всички случаи, а практичната му опаковка дава възможност да е винаги с вас! Съдържа екстракт от Cistus Incanus в още по-голямо количество: 86%! Също така в съставките на спрея има както водоразтворимия витамин С, така и мастноразтворимия витамин Е. Витамин С е необходим за различни метаболитни функции на организма, като свързването на колагена, поддържането на здравината на кръвоносните съдове, метаболизма на аминокиселините и освобождаването на различните хормони, а също така и за състава на костите, зъбите, венците и кръвта. Витамин С подсилва имунната система, като предпазва от бактерии и вируси, има антиоксидантни свойства и подпомага поддържането на здрава кожа. С три пръскания директно в устата три пъти на ден, спреят Cistus Incanus дава на организма ви здраве и сила.
Код на продукта                                       80326
                                                                     30 мл.
Препоръчителна дневна доза                         3 х 3 впръсквания дневно 
Цена                                                           43,90 лева

Чай от  CISTUS INCANUS (Памуклийка) – 95% листа от CISTUS INCANUS (Памуклийка) и 5% листа от мента. Препоръка за приготвяне: 1 пълна чаена лъжичка се поставя 1 чаена чаша гореща вода и се държи 8-10 минути, след което се прецежда.
Код на продукта                                       80404
                                                                     250 гр.
Препоръчителна дневна доза                         3 чаши дневно 
Цена                                                           36,50 лева



Допълнителна информация:
http://www.youtube.com/watch?v=jE9DadmVeW8                               немски
http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=MW9RAA0EtoI                   немски

Способността на CISTUS INCANUS (Памуклийка) да виреят в много средиземноморски местообитания са в следствие от две важни екологични свойства на растението:
- способност да живее в симбиоза с гъбички, които се развиват по корените на растението, които унищожават всяка друга растителност около растението;
много бързо подновяване след горски пожар или друго стихийно бедствие, което  унищожава останалата растителност.
Повечето CISTUS INCANUS (Памуклийка) имат възможността да създават симбиоза с кореновите гъбички от вида Tuber (описано от Шевалие и др , 1975; Giovannetti и Фонтана, 1982). В тази връзка, гъбичките допълва кореновата система в задачата си на абсорбиране на вода и минерали от почвата, и по този начин позволява на растението домакин да вирее на много бедни почви. В допълнение, интересно качеството на T. Melanosporum е способността му да убие цялата растителност наоколо, с изключение на растенията-гостоприемници в обсега на своите мицел и по този начин да даде на своето растение – гостоприемник някакъв вид "изключителност" за прилежаща площ земя "(Giovannetti и Фонтана, 1982).
CISTUS INCANUS (Памуклийка) е оптимално адаптирано към горските пожари, които често възникват заради сухото лято в сухите райони на средиземноморието, както и в районите на Средния и Близкия изток и са основна причина за ликвидиране на гората. Растенията хвърлят семената им в почвата по време на периода на растеж, но те ​​не покълнат веднага през следващия сезон. Тяхното твърдо покритие е непроницаемо за водата, и по този начин семената остават пасивни в продължение на дълъг период от време. Това, заедно с малките им размери, позволява да се създаде голяма банка от семена, които потъват доста дълбоко в почвата. След горски пожар, когато огънят убива растителността в района, семенното покритие се омекотява или напуква в резултат на отоплението и оцелелите семената покълват скоро след пожара. Този механизъм позволява на Cistaceae да произвежда голям брой от млади зародиши покарали едновременно и в точното време, и по този начин да се получи важно предимство над другите растения в процеса на заселване на площта след пожар или много горещо време.
Изискванията към почвата са скромни, и тяхната устойчивост позволява те да оцелеят и дори при снежна зима в Северна Европа.
Някои Cistus видове, най-вече C. ladanifer са използвани за производството на ароматна смола, използвана в парфюмерийната индустрия.
Способността на Cistaceae за да се създаде симбиозна връзка с тъби трюфели (Tuber) предизвикаха няколко изследвания за използването им като растения гостоприемници за отглеждане на трюфели. Малкият размер на храстите Cistus може да се окаже благоприятен, тъй като те заемат по-малко пространство в сравнение с традиционните домакини, като дъб ( Quercus) или бор ( Pinus), и по този начин може да доведе до по-голям добив на трюфели от единица площ.
От растението Cistus могат да бъдат извлечени активни съставки в хомеопатични средства.
Символизъм
Във викторианска епоха на езика на цветята цветът на растението CISTUS INCANUS (Памуклийка) e символизирало неизбежната смърт. Буквално  е означавало "Аз ще умра утре." – само че с настъпването на на утрото е било вече днес, а утре отново предстои!

Източник: 

Материалът е разработен от Вангел Панов