ГЕЛ ЗА ПИЕНЕ АЛОЕ ВЕРА FREEDOM
Естествена подкрепа за вашия организъм
Гел за пиене
Алое Вера Freedom –
1000 мл.
Препоръчителна
доза:
3 х 30мл. дневно.
Какво представлява ревматоидният артрит?
Ревматоидният артрит е системна автоимунна болест,
която причинява хронично (дългопродължаващо) възпаление на ставите. Ревматоидният артрит може също да
засегне тъканите около ставите, както и други органи в цялото тяло.
Автоимунни са тези заболявания, при които имунната
система на човека атакува "по погрешка" тъканите и органите на
собственото му тяло, които трябва да защитава. Имунната система представлява
изключително сложна организация на специализирани клетки и биологично активни
молекули (антителата са едни от тях), които имат за цел да унищожат всеки
"нашественик" в човешкото тяло, било то бактерии, вируси, чужди тела
и др. В кръвта на пациентите, страдащи от автоимунна болест, се намират
антитела (специални белтъчни молекули, които атакуват определени клетки, тъкани
и органи), имунни клетки и молекули посредници, които атакуват собствените за
тялото тъкани, като предизвикват в тях възпаление.
Тъй като при ревматоидния артрит този процес може да
засегне много органи в тялото, заболяването се определя като системно и
често се нарича ревматоидна болест.
Повече информация за анатомия на:
Какво е става?
За да бъде разбрана същността на засягане на ставите при
ревматоидния артрит е необходимо да се създаде елементарна представа за строежа
на ставите.
Става се нарича тази структура, в която се осъществява движение
между две или повече съседни кости. Участъкът от костите, където те
контактуват едни с други, се нарича ставна повърхност и е покрит от слой
твърдоеластична тъкан - хрущял. Всяка става е заобградена от слой здрава и
плътна съединителна тъкан, която се нарича ставна капсула.
Ставната капсула
загражда ставна кухина. По вътрешната си повърхност ставната капсула е
постлана от тънък слой нежна тъкан, която се нарича синовиална мембрана. Синовиалната
мембрана произвежда минимално количество течност, наречена синовиална,
която осигурява гладкото приплъзване на ставните повърхности на контактуващите
кости. Ставните връзки (лигаменти) са здрави и нееластични вървовидни
или лентовидни съединителнотъканни структури, които се намират вътре или извън
ставната капсула и стабилизират ставата.
Движенията във всички стави в човешкото тяло се
осъществяват от намиращите се около тях мускули. Мускулите се захващат за
костите чрез здрави структури, наречени сухожилия.
Какво е артрит?
Артрит означава възпаление на една или повече стави. Ставното възпаление при ревматоидния артрит предизвиква подуване, болка,
скованост и зачервяване в ставите както и много други симптоми. Възпалението
при ревматоидния артрит може да засегне също околоставните тъкани: сухожилия,
мускули, връзки, нерви и др.
Насочените срещу собствените стави клетки и молекули на
имунната система атакуват синовиалната мембрана и
предизвикват възпаление в нея - синовит, което е най-важната характеристика на
ревматоидния артрит.. В хода на този процес от клетките на възпалението се
отделят редица ензими и други биологично активни молекули. Това възпаление на
синовията води до нейното разрастване първоначално вътре а после и извън
ставната кухина. Новообразувалата се болестна възпалителна тъкан се нарича панус
и уврежда постепенно ставния хрущял, костта, разположена под ставния хрущял,
ставните връзки, сухожилията, мускулите, кръвоносните съдове, нервите и т.н.
При някои от пациентите, стардащи от ревматоиден артрит,
хроничното възпаление води до унищожаване на ставния хрущял, костта на
ставните повърхности и ставните връзки. Съчетано с отслабване на мускулите и
свиване на сухожилията им, това предизвиква типична деформация на ставите. Така
например пръстите на ръцете се деформират под формата на "лебедова
шия".
Ставите могат да станат по-малко подвижни както и
по-халтави.
Увреждането на засегнатите стави може да настъпи рано в
хода на заболяването и да се задълбочава с времето. Установено е, че тежкото,
прогресиращо увреждане на ставите не показва връзка със степента на болката,
сковаността и подуването при същите тези стави. Деформациите са
най-силно изразени в областта на ръцете, дланите и ходилата, но също така и в
коленете и лактите.
Характерно за ревматоидния артрит е, че обикновено се
засягат много стави и то по симетричен начин (т.е. засегнати са двете
колена, малките стави на двете ръце, двете китки, двете тазобедрени стави и
т.н.). Най често засегнати са малките стави ( ставичките на китките, ръцете и
пръстите, ходилата, шийния отдел на гръбначния стълб) както и тазобедрените,
коленните ,лакътните и глезенните стави. В хода на заболяването обикновено
около ставите и в останалите части на костите се развива тежка остеопороза.
Защо ревматоидния артрит е системно заболяване?
Това означава, че освен ставите, болестта може да засегне
и много други органи и системи на тялото. Най-честите извънставни прояви са
следните:
мускулоскелетни
промени - увреждането на околоставните мускули
предизвиква атрофията им (отслабване и скъсяване на мускулите). За атрофията
допринасят и "неизползването" на мускулите поради болката, отока и
сковаността. Засягането на мускулите е най-силно изразено в ръцете. Често при
болните от ревматоиден артрит се получава и синдром на карпалния тунел, засягащ
дланите и китките.
остеопорозата е често усложнение на ревматоидния артрит, както около засеганатите стави,
така и във всички кости на тялото
кожни
промени - по кожата на болните от ревматоиден артрит
се откриват различно големи (обикновено с големина на грахово или царевично
зърно) безболезнени и твърди подутини, наречени "ревматоидни възли".
Те се намират най-често в близост до ставите, върху костна подложка. Друг тип
кожни промени са тъмно виолетови петна - "пурпура", които се
получават в резултат на излята в кожата кръв от променени кожни кръвоносни
съдове.
съдови
промени - засягането на съдовете при ревматоидния
артрит се нарича "васкулит".В зависимост от това кои съдове са
засегнати, васкулитните поражения могат да се изявят навсякъде, но най често
такива се наблюдават в кожата като пурпура или язви.
сърдечни
промени нерядко при ревматоиден артрит се получава
събиране на течност в перикарда (ципестата обвивка на сърцето), вследствие на
възпалението му. Това може сериозно да затрудни изстласкването на кръв от
сърцето. В тежките случаи болестните процеси при ревматоидния артрит могат да
предизвикат възпаление на сърдечния мускул (миокарда), на клапите на сърцето и
на кръвоносните съдове "хранещи" сърцето (коронарните артерии).
белодробни
промени - в хода на ревматоиден артрит в белите
дробове могат да се образуват фиброзни сраствания (т.е. нормалната белодробна
тъкан се заменя от нефункционираща съединителна тъкан) или вследствие на
възпаление на ципестата обвивка на белите дробове (плеврит) около тях може да
се натрупа течност. Всичко това може сериозно да увреди функцията на белите
дробове и да доведе до дихателна недостатъчност.
промени
в храносмилателния тракт - болестта рядко засяга директно
храносмилателния тракт. Може да е налице сухота в устата като част от картината
на синдром на Сьогрен (виж "Синдром на Сьогрен), който може да съпътства
РА. По-скоро дългопродължаващото противовъзпалително лечение при РА (например с
нестероидни противовъзпалителни средства) може да доведе до изявата на
странични ефекти от страна на храносмилателния тракат като възпаление на
стомашната стена (гастрит) или развитие на стомашна язва. Ако в рамките на
ревматоидния артрит се развие васкулит на коремни кръвоносни съдове, може да
бъде засегната всяка една част от храносмилателния тракт, но това се наблюдава рядко.
Евентуално засягане на черния дроб може да предизвика дискомфорт и тежест в
дясното подребрие.
бъбречно
засягане - директното засягане на бъбреците не е
типично за РА, но често се получава вследствие на дългото лечение. - промени в
кръвта: при болните от ревматоиден артрит често се наблюдава анемия. Това
означава, че в кръвта има по-малко на брой (от нормалното) червени кръвни
клетки и те са по-бедни на хемоглобин (пигмент, който осъществява преноса на
жизненоважния кислород до тъканите). В никакъв случай анемията не е характерна
само за РА, тя се среща и при много други заболявания.
промени
в нервната система - деформацията на ставите и околните тъкани
често води до засягане и "заклещване" на минаващите оттам нерви.
Пример за това е синдромът на карпалния канал.
промени
в очите - при ревматоиден артрит очите нерядко могат
да бъдат сухи и/или възпалени. Това е част от картината на синдрома на Сьогрен.
Как протича ревматоидния артрит?
Както много други автоимунни заболявания ревматоидният
артрит има периоди на обостряне или активиране (когато симптомите се
изявяват с пълна сила или се появяват нови такива) и такива на ремисия
(в които оплакванията силно намаляват или някои от тях напълно изчезват).
Съвкупността и изразеността на оплакванията могат да се
различават както между отделните болни, така и при един и същи пациент в
различни етапи от болестта.
Ревматоидният артрит е хронично заболяване и може да продължи с години. Въпреки това при болните могат да бъдат
налице дълги периоди в които те нямат никакви оплакваnия.
Все пак, ревматоидният артрит е прогресиращо
заболяване, което има тенденция към тежко увреждане на ставите и
инвалидизиране на пациентите във времето. При много от болните са затруднени
ежедневни дейности като стоене, ходене, обличане, миене и къпане, ходене до
тоалетна, приготвяне на храна и самообслужване, работни умения и т.н.
Кой боледува от ревматоиден артрит?
Ревматоидният артрит е честа ревматологична болест. Така
например в САЩ има над 2 милиона болни от РА.
Ревматоидният артрит засяга хора от всички възрасти,
етноси, социални и расови групи.
Жените боледуват три пъти по-често от мъжете. Появата на ревматоиден артрит се регистрира най-често между 35 и 60
годишна възраст, но може да засегне деца, юноши и стари хора. Подобната на
ревматоиден артрит болест, която се среща при децата и юношите се нарича ювенилен
ревматоиден артрит (ЮРА).
В някои фамилии се наблюдават по-голям брой болни, което
предполага наличието на генетична предпоставка за възникването на
болестта.
От какво се причинява ревматоидният артрит?
На настоящия етап причината за възникването на
ревматоидния артрит е неизвестна. Много вируси, бактерии и гъбички са били
обвинявани като първопричина за болестта, но ролята на нито един от тях не е
доказана. Засега е известно следното:
съществува
генетична предразположеност за развитие на
болестта. Това обяснява по-високата честота на заболяването в определени
фамилии и по-високия риск за развитие на РА сред родственици на болни от РА. В
70% от болните от РА се открива генът HLA-DR4 от комплекса на тъканната съвместимост.
редица
фактори от външната или вътрешната среда като
вируси и други инфекциозни агенти отключват абнормна функция на имунната
система, при което определени имунни клетки (наречени лимфоцити) се активират и
произвеждат редица биологично активни молекули като антитела, интерлевкини и
цитокини, които осъществяват имунна атака в ставната синовиална мембрана и
евентуално в други органи.
факторите
от околната среда също играят определена роля -
наскоро бе установено ,че тютюнопушенето увеличава риска за развитие на
ревматоиден артрит.
хормонални
фактори също имат значение - това обяснява донякъде
значително по-високата честота на заболяването при жените.
Какви са симптомите на ревматоидния артрит
Симптомите на ревматоидния артрит се появяват и изчезват
в съответствие със степента на възпалението в тъканите. Болестта се счита за
активна, когато тъканите са възпалени. Когато тъканното възпаление утихне,
болестта е неактивна (намира се в ремисия).
Ремисиите могат да настъпят спонтанно или под влияние на
лечението и могат да продължат седмици, месеци и дори
години. По време на ремисиите симптомите на болестта изчезват и пациентите се
чувстват добре като цяло. Когато болестта се активира наново (релапс),
оплакванията отново са налице. Протичането на болестта има индивидуални
характеристики при всеки един пациент и редуването на обостряния и ремисии е
типично.
Изброените симптоми са характерни за ревматоидния артрит,
когато болестта е активна. "Палитрата" от оплаквания е различно
изразена, но засягането на ставите е задължително. Симптомите могат да се
разделят най-просто на оплаквания, произхождащи от ставите и околоставните
тъкани, такива, произхождащи от други органи и системи в тялото и общи
симптоми:
Оплаквания от страна на ставите и заобикалящите ги
тъкани:
скованост
в ставите и мускулите и намален обем на движение в
ставите: най-ярко изразена е сутрин или след по-продължителни периоди на
обездвижване. Обикновено трае по-дълго от 30 мин (често до час) и се подобрява
с раздвижване, извършване на някаква дейност, топъл душ или масаж. Често
подобно оплакване е налице и в следобедните часове ("сутрешна скованост и
следобедна умора").
болка
в ставите - може да бъде по-силно или по-слабо
изразена, но обикновено се описва като дълбока, постоянна и тъпа. Болката има
няколко източника - от възпалението на синовията, от раздуването на оточните
тъкани и от претоварване на ставата.
Болката е обикновено по-силна в сутрешните часове.
подуване
на ставите - вследствие на производство на по-голямо
количество синовиална течност от възпалената и разрастнала синовиална мембрана
на ставата. Ставната капсула определя ограничен обем на ставната кухина и
затова засегнатата става отича. Отокът може да засяга и околоставните тъкани и те
изглеждат "пухкави".
зачервяване
и затопляне на засегнатите стави - това са класически
признаци на всеки възпалителен процес. По-големият приток на кръв, а с това и
на биологично активни вещества и клетки води до повишени обменни процеси в
зоната на възпалените тъкани, при което се отделя по-голямо количество топлина.
засягане
на много стави по симетричен начин (от
двете страни на тялото) - най-често засегнати са малките ставички на китките и
ръцете (обикновено се засягат метакарпофалангеалните стави, намиращи се в
основата на пръстите и проксималните интерфалангеални стави, представляващи
първата от основата към периферията става на всеки пръст, докато ревматоидния
артрит почти никога не ангажира дисталните интерфалангеални ставички, т.е. тези
намиращи се под върха на пръстите), както и малките стави на ходилата. Други
често засегнати стави са лакътните, коленните, глезенните, тазобедрените и
раменните. Това обикновено затруднява ежедневни елементарни дейности като
извършване на тоалет, обличане и събличане, отваряне на врати, писане и др.
Много рядко се засяга само една става и тогава оплакванията имитират тези при
други видове остри и хронични артрити.
деформация
на ставите и околоставните структури -
напредването на възпалителния процес води до разрушаване на ставния хрущял,
ставните повърхности на костите, стабилизиращите структури на ставите и др.,
което в съчетание с атрофията на мускулите води до изкривяване (деформация),
нарушаване стабилността и функцията на засегнатите стави.
много рядко ревматоидния артрит може да засегне някои от
малките ставички на ларинкса, в които с помощта на специални мускули се
извършва опъването и разхлабването на гласните връзки. Това може да предизвика
загрубяване на гласа.
атрофия (отслабване и скъсяване) на мускулатурата - дължи се както на самия възпалителен процес, така и на обездвижването на
мускулите поради болката и подуването. Може да са налице и различно изразени по
сила болки в мускулите (миалгии).
увреждане на периферни нерви -
деформацията на ставите и засягането на околоставните тъкани може да причини по
съседство увреждане на някои от периферните нерви (напр. синдром на карпалния
канал).
Какви са симптомите от страна на други органи и системи?
Симптоми от страна на други органи и системи:
очни промени - възпалението на
очните, носните и слюнчните жлези води до зачервяване и сухота в очите и
устата, което се определя като синдром на Сьогрен.
белодробни симптоми -
ревматоидното възпаление на обвивката на белите дробове (плеврит) предизвиква
болка в гръдния кош при дълбоко вдишване и кашляне. Възпалена може да бъде и
самата белодробна тъкан, при което в нея се образуват т.нар. "ревматоидни
възли".
сърдечно засягане -
ревматоидното възпаление при ревматоидния артрит обикновено засяга обвивката на
сърцето (перикардит), което предизвиква болка зад гръдната кост, която се
променя по сила в легнало положение или при навеждане напред.
изменения в кръвта -
ревматоидния артрит може да обуслови развитието на анемия (представлява намален
брой червени кръвни клетки и/или нисък дихателен пигмент - хемоглобин, носещ
кислорода към тъканите на тялото). Намаление в броя на белите кръвни клетки
може да предизвика уголемяване на слезката (далака), съпроводено от тежест или
болка в лявото подребрие. Ниският брой бели кръвни клетки повишава риска от
развитие на опасни инфекции у болните от ревматоидния артрит.
симптоми от страна на кожата - по
кожата на болните от ревматоиден артрит се наблюдават твърди, окръглени и
неболезнени "бучици", разположени близо до ставите на твърда костна
подложка. Често са налице на гърба на лактите или около пръстите, на места
където се осъществява често триене. Тези образувания се наричат
"ревматоидни кожни възли". Обикновено не предизвикват оплаквания, но
макар и рядко, могат да се възпалят и да станат болезнени.
засягане на кръвоносните съдове -
възпалението на кръвоносните съдове се нарича васкулит. Васкулитът е рядко и
сериозно усложнение на болестта, което обикновено е налице при голяма давност и
тежест на ревматоидния артрит. Васкулитът влошава доставката на кръв към
тъканите и това води до тяхната "смърт". Това се наблюдава най-често по
кожата като виолетово-черни петна около нокътните ложета или като кожни язви по
краката. Виолетовите кожни петна се наричат "пурпура".
Какви са общите симптоми?
Това са оплаквания от цялото тяло, за които не може да се
каже, че произлизат от определен орган или система. Такива са:
повишена телесна температура -
свидетелства за активност на болестта и обикновено има стойности под 38 градуса
по Целзий
загуба на тегло
безсъние
нощни изпотявания
отпадналост
загуба на апетит
лесна уморяемост
депресия
Понякога общите симптоми могат да се появят преди
ставните и тогава оплакванията трудно могат да бъдат разграничени от тези при
грип и много други вирусни заболявания.
Следните по-важни характеристики на заболяването
предполагат ремисия в хода на РА:
сутрешна скованост, траеща по-малко от 15 минути
липса на умора и отпадналост
липса на болка и подуване в ставите в покой и при
движение
липса на оток на меките околоставни тъкани и др.
Кога да потърсите лекарска помощ и от какъв лекар?
Потърсете лекарска помощ ако забележите следните (или
някои от тях) симптоми:
болка, скованост, затопляне, зачервяване и подуване в и
около ставите (на китката, пръстите, врата, рамото, лактите, тазобедрениет
стави, колене, глезени и ходила).
засегнати са повече от една, симетрични стави.
умора
появяваща се на определени моменти повишена телесна
температура.
сутрешна болка и/или скованост в ставите и мускулите (продължаваща повече от 30 минути).
Препоръчително е да се обърнете към лекар ако тези
оплаквания продължават повече от две седмици и не отшумяват с обикновено
прилаганото в такива случаи самолечение в домашни условия.
Препоръчително е най-напред да се обърнете към личния си
лекар. След като ви прегледа и назначи някои изследвания, Вашият личният лекар
ще ви насочи ако е необходимо към ревматолог. Това е лекар, специализиран в
откриването и лечението на всички системни автоимунни заболявания, които
нерядко ангажират и опорно-двигателния апарат.
В стремежа към постигане на целите
особено на силовите тренировки, често спортуващите пренебрегват неблагоприятния
ефект, който екстремните натоварвания имат върху опорната конструкция на
двигателния апарат - костите и свързващите ги стави. В повечето случаи
„дългът" към ставните структури се изплаща значително по-късно, когато
годините се натрупват и проблемите започват да се задълбочават.
Развива се
остеоартроза, която най-общо се характеризира с износване
на ставния хрущял. Основната функция на хрущялния слой, покриващ ставната
повърхност е да играе ролята на амортисьор, поемащ тежестта и напрежението и
улесняващ движението на костите една спрямо друга. Тази функция е особено
валидна при големите стави - тазобедрена, колянна, глезенна, раменна и лакътна.
Когато хрущялът изтънее и се разруши, костите започват да се трият една в друга.
Това предизвиква болка и ограничаване на движението в ставата. За компенсиране
на нестабилността, по краищата на ставните повърхности се изгражда нова костна
тъкан под формата на т. нар. шипове.
Повишеното
механично натоварване на ставите вследствие наднорменото тегло,
микротравматизма (особено чест при спортисти) или системни тренировки, са
основни фактори предизвикващи развитие на остеоартроза. Те предизвикват
ерозиране на ставния хрущял на фона на силно ограничени възстановителни
механизми - намалена способност на хондроцитите (хрущялните клетки) да
синтезират хрущялната матрица в достатъчно количество и с добри биомеханични
свойства. Процесът се развива паралелно с влошено локално кръвообращение, което
не може да осигури адекватно количество „градивни елементи" за
възстановяване на изхабения хрущял.
Основните
симптоми са ставната болка (усилваща се при движение и късно през деня, но
облекчаваща се от почивка), загряване и подуване на ставите, сутрешна скованост
и ограничена подвижност.
За да
не се допусне системното физическо натоварване да доведе до гореописаните
дегенеративни и до голяма степен - необратими промени в опорно-двигателния
апарат е особено важно да се вземат навременни и ефективни мерки. Това включва
правилно организирана в методично отношение тренировка с умерено обременяване
на ставите, както и приемане на специални храни и хранителни добавки, съдържащи
подходящи вещества за поддържане на структурната и функционалната цялост на
хрущяла.
Подходящ
продукт за целта е гелът за пиене Aloe Vera Freedom – продукт на компанията LR Health and Beauty systems, която е високотехнологична фирма - лидер в разработката и производството
на нови специализирани хранителни формули и добавки, както за клиничната
практика и спорта, с пазарен ареал, обхващащ страни от три континента.- Европа,
Азия и Австралия.
Гелът от алое заема важно място в ежедневния хранителен
режим на много хора. Изобилието от витамини и минерали е причината, поради
която милиони хора по целия свят го избират за подсилване на имунната си
система, поддържане на добро здраве на храносмилателната система и заради
противовъзпалителните му свойства. Каква връзка обаче има гелът от алое с
доброто здраве на ставите? Гелът за пиене Алое Вера FREEDOM допълва
благотворното действие на Freedom Plus. Ако комбинирате
гела Алое Вера, който съдържа 89% алое, с вещества, които доказано подпомагат
правилното функциониране на ставите, действието на тези вещества се подсилва.
Това прави гела от алое уникален продукт, който е идеаленият начин за
предпазване на ставите. Гелът Алое Вера Freedom съдържа
хондроитин, глюкозамин и МСМ (метил-сулфонил-метан). Благоприятното действие на
хондроитина и глюкозамина се допълва от МСМ – естествен органичен вид сяра с
доказано аналгетично влияние върху ставите, което подпомага подвижността на
тъканите и мускулите. Резултати от клинични проучвания доказват положителните
качества на МСМ при лечението на костен артрит.
Комбинираната употреба на Freedom Plus и
гела за пиене Алое Вера FREEDOM е активна
програма за грижа и предотвратяване на симптомите на различните видове артрити,
като костен артрит, ревматичен артрит и подагрозен артрит. Добавката се
препоръчва на активни хора, спортисти, които натоварват ставите си и възрастни
хора.
Глюкозаминсулфат (GS) е
моноаминозахарид, който се синтезира в организма от глюкоза и глутамин.
Участвува в образуването на глюкозамингликаните
- голяма група извънклетъчни сложни полизахариди, които изграждат ставните
повърхности и непрекъснато се разрушават при движението на ставите. Това
изисква тяхната постоянна подмяна. Глюкозаминсулфат (GS) е основен компонент на
мукополизахаридите, участвуващи в изграждането на структурата на сухожилията,
ставните връзки и влизащи в състава на ставната течност. Глюкозамин
сулфатът може да бъде открит в черупките на ракообразните (раци,
скариди и т.н.) и действа като основна изграждаща единица на протеогликаните –
големи молекули в хрущяла, придаващи му вискоеластичност (буфериращо свойство).
Той поддържа течността в хрущяла и регулира метаболизма му, като предотвратява
ненужното разрушаване на тъканите. Възпира действието на ензимите, разграждащи
хрущялната тъкан и потиска действието на някои химикали. С
възрастта се ограничават възможностите за синтез на глукозамин, настъпва
износване на ставния хрущял, което се изразява в неговото набраздяване и
изтъняване. Започва образуване на шипове. Добавянето на Глюкозаминсулфат (GS към диетата намалява опасността от
развитието на артроза и други ставни заболявания и ускорява възстановителните
процеси при травми на меките тъкани. Глюкозаминсулфат (GS се резорбира изцяло в
храносмилателната система под формата на неутрална аминозахар, преминава в
кръвообращението и попадайки в ставите, подпомага организацията на хрущялната
тъкан и подобрява функцията на ставната течност като лубрикант. Действува като
антиоксидант и блокира натрупването на свободни радикали в ставите и по този
начин проявява противовъзпалително действие.
Хондроитин сулфатът се извлича
най-вече от хрущял на акула и представлява по-голяма молекула, която също се
открива в човешката хрущялна тъкан. Тъй като хрущялите не се поддържат от
съдовите системи, хондроитинът директно привлича течности и хранителни вещества
в тях. Той се бори и с разрушаващите хрущялите ензими. Според изследванията
хондроитинът има и противовъзпалително и болкоуспокояващо действие. Някои
лабораторни тестове сочат, че хондроитин сулфатът може да забави износването на
хрущялната тъкан и дори да подпомогне регенерацията й. Хондроитинсулфатът (CS) е компонент на
извънклетъчната част на ставния хрущял, определящ биомеханичните му свойства.
Задържа вода и осигурява еластичността на ставния хрущял. Принадлежи към
групата на гликозамингликаните с относително високо молекулно тегло. Резорбира
се през лигавицата на тънките черва чрез ендоцитоза и след като попадне в
кръвта, участвува в структурирането на ставния хрущял. стимулирайки
производството на протеингликани от хондроцитите. В долните участъци на
храносмилателната система играе ролята на пробиотик, като потиска активността
на ензимите, разграждащи протеогликаните.
Метил сулфонил метан (МСМ) представлява
неметално сярно съединение, което се среща на много места в природата. Сярата е
третият най-разпространен минерал в човешкото тяло и е жизненоважен за
нормалния растеж и възстановяване в организма. МСМ е естествена форма на
органична сяра и може да бъде открита в много пресни храни, сред които плодове,
зеленчуци, месо, риба и мляко. Но ако не приемате основно пресни храни, малко
вероятно е да поемате необходимото количество МСМ за добро здраве. Този важен
минерал е много летлив и обикновено губим голяма част от него при затопляне,
изсушаване, задушаване, пастьоризиране и въобще всяка обработка на храната.
Изчислено е, че човешкият организъм изразходва поне по около 0.4 милилитра МСМ
на ден, което означава, че ежедневното възстановяване на количеството му в
тялото е задължително. МСМ спира болковите импулси, преди да са стигнали до
мозъка и така действа като аналгетично и противовъзпалително средство. Сярата в
МСМ играе важна роля за образуването на кератина (протеин, особено важен за
здрави кожа, коса и нокти) и колагена (протеин, поддържащ доброто състояние на
кожата и подвижността на ставите). Сярата също допринася за създаването на
имуноглобулините (група антитела) от организма, играещи важна роля за
правилното функциониране на имунната система. МСМ е и враг на свободните
радикали. Той драстично облекчава алергиите към храни и цветен прашец и
контролира киселинността на стомаха. Списъкът на полезните свойства на тази
съставка на е безкрайно дълъг. МСМ е не по-токсичен от водата, ако приемете
“свръхдоза” МСМ, организмът ви просто ще изхвърли ненужното количество.
Метилсулфонилметанът (MSM) е естествен източник на сяра, необходима за
синтеза на сяросъдържащите аминокиселини серин и метионин. Подпомага образуването
на хрущял и колаген и блокира медиаторите на възпалението в ставите. Намалява
спазмите в скелетните мускули като подобрява кръвотока в тях.
Източник: Вангел Панов
