Гел за пиене Алое Вера Freedom

ГЕЛ ЗА ПИЕНЕ АЛОЕ ВЕРА FREEDOM

Естествена подкрепа за вашия организъм

Гел за пиене

Алое Вера Freedom – 1000 мл.

Препоръчителна доза:

3 х 30мл. дневно.

Какво представлява ревматоидният артрит?

Ревматоидният артрит е системна автоимунна болест, която причинява хронично (дългопродължаващо) възпаление на ставите. Ревматоидният артрит може също да засегне тъканите около ставите, както и други органи в цялото тяло.

Автоимунни са тези заболявания, при които имунната система на човека атакува "по погрешка" тъканите и органите на собственото му тяло, които трябва да защитава. Имунната система представлява изключително сложна организация на специализирани клетки и биологично активни молекули (антителата са едни от тях), които имат за цел да унищожат всеки "нашественик" в човешкото тяло, било то бактерии, вируси, чужди тела и др. В кръвта на пациентите, страдащи от автоимунна болест, се намират антитела (специални белтъчни молекули, които атакуват определени клетки, тъкани и органи), имунни клетки и молекули посредници, които атакуват собствените за тялото тъкани, като предизвикват в тях възпаление.

Тъй като при ревматоидния артрит този процес може да засегне много органи в тялото, заболяването се определя като системно и често се нарича ревматоидна болест.

Повече информация за анатомия на:

Какво е става?

За да бъде разбрана същността на засягане на ставите при ревматоидния артрит е необходимо да се създаде елементарна представа за строежа на ставите.

Става се нарича тази структура, в която се осъществява движение между две или повече съседни кости. Участъкът от костите, където те контактуват едни с други, се нарича ставна повърхност и е покрит от слой твърдоеластична тъкан - хрущял. Всяка става е заобградена от слой здрава и плътна съединителна тъкан, която се нарича ставна капсула.

Ставната капсула загражда ставна кухина. По вътрешната си повърхност ставната капсула е постлана от тънък слой нежна тъкан, която се нарича синовиална мембрана. Синовиалната мембрана произвежда минимално количество течност, наречена синовиална, която осигурява гладкото приплъзване на ставните повърхности на контактуващите кости. Ставните връзки (лигаменти) са здрави и нееластични вървовидни или лентовидни съединителнотъканни структури, които се намират вътре или извън ставната капсула и стабилизират ставата.

Движенията във всички стави в човешкото тяло се осъществяват от намиращите се около тях мускули. Мускулите се захващат за костите чрез здрави структури, наречени сухожилия.

Какво е артрит?

Артрит означава възпаление на една или повече стави. Ставното възпаление при ревматоидния артрит предизвиква подуване, болка, скованост и зачервяване в ставите както и много други симптоми. Възпалението при ревматоидния артрит може да засегне също околоставните тъкани: сухожилия, мускули, връзки, нерви и др.

Насочените срещу собствените стави клетки и молекули на имунната система атакуват синовиалната мембрана и предизвикват възпаление в нея - синовит, което е най-важната характеристика на ревматоидния артрит.. В хода на този процес от клетките на възпалението се отделят редица ензими и други биологично активни молекули. Това възпаление на синовията води до нейното разрастване първоначално вътре а после и извън ставната кухина. Новообразувалата се болестна възпалителна тъкан се нарича панус и уврежда постепенно ставния хрущял, костта, разположена под ставния хрущял, ставните връзки, сухожилията, мускулите, кръвоносните съдове, нервите и т.н.

При някои от пациентите, стардащи от ревматоиден артрит, хроничното възпаление води до унищожаване на ставния хрущял, костта на ставните повърхности и ставните връзки. Съчетано с отслабване на мускулите и свиване на сухожилията им, това предизвиква типична деформация на ставите. Така например пръстите на ръцете се деформират под формата на "лебедова шия".

Ставите могат да станат по-малко подвижни както и по-халтави.

Увреждането на засегнатите стави може да настъпи рано в хода на заболяването и да се задълбочава с времето. Установено е, че тежкото, прогресиращо увреждане на ставите не показва връзка със степента на болката, сковаността и подуването при същите тези стави. Деформациите са най-силно изразени в областта на ръцете, дланите и ходилата, но също така и в коленете и лактите.

Характерно за ревматоидния артрит е, че обикновено се засягат много стави и то по симетричен начин (т.е. засегнати са двете колена, малките стави на двете ръце, двете китки, двете тазобедрени стави и т.н.). Най често засегнати са малките стави ( ставичките на китките, ръцете и пръстите, ходилата, шийния отдел на гръбначния стълб) както и тазобедрените, коленните ,лакътните и глезенните стави. В хода на заболяването обикновено около ставите и в останалите части на костите се развива тежка остеопороза.

Защо ревматоидния артрит е системно заболяване?

Това означава, че освен ставите, болестта може да засегне и много други органи и системи на тялото. Най-честите извънставни прояви са следните:

мускулоскелетни промени - увреждането на околоставните мускули предизвиква атрофията им (отслабване и скъсяване на мускулите). За атрофията допринасят и "неизползването" на мускулите поради болката, отока и сковаността. Засягането на мускулите е най-силно изразено в ръцете. Често при болните от ревматоиден артрит се получава и синдром на карпалния тунел, засягащ дланите и китките.

остеопорозата е често усложнение на ревматоидния артрит, както около засеганатите стави, така и във всички кости на тялото

кожни промени - по кожата на болните от ревматоиден артрит се откриват различно големи (обикновено с големина на грахово или царевично зърно) безболезнени и твърди подутини, наречени "ревматоидни възли". Те се намират най-често в близост до ставите, върху костна подложка. Друг тип кожни промени са тъмно виолетови петна - "пурпура", които се получават в резултат на излята в кожата кръв от променени кожни кръвоносни съдове.

съдови промени - засягането на съдовете при ревматоидния артрит се нарича "васкулит".В зависимост от това кои съдове са засегнати, васкулитните поражения могат да се изявят навсякъде, но най често такива се наблюдават в кожата като пурпура или язви.

сърдечни промени нерядко при ревматоиден артрит се получава събиране на течност в перикарда (ципестата обвивка на сърцето), вследствие на възпалението му. Това може сериозно да затрудни изстласкването на кръв от сърцето. В тежките случаи болестните процеси при ревматоидния артрит могат да предизвикат възпаление на сърдечния мускул (миокарда), на клапите на сърцето и на кръвоносните съдове "хранещи" сърцето (коронарните артерии).

белодробни промени - в хода на ревматоиден артрит в белите дробове могат да се образуват фиброзни сраствания (т.е. нормалната белодробна тъкан се заменя от нефункционираща съединителна тъкан) или вследствие на възпаление на ципестата обвивка на белите дробове (плеврит) около тях може да се натрупа течност. Всичко това може сериозно да увреди функцията на белите дробове и да доведе до дихателна недостатъчност.

промени в храносмилателния тракт - болестта рядко засяга директно храносмилателния тракт. Може да е налице сухота в устата като част от картината на синдром на Сьогрен (виж "Синдром на Сьогрен), който може да съпътства РА. По-скоро дългопродължаващото противовъзпалително лечение при РА (например с нестероидни противовъзпалителни средства) може да доведе до изявата на странични ефекти от страна на храносмилателния тракат като възпаление на стомашната стена (гастрит) или развитие на стомашна язва. Ако в рамките на ревматоидния артрит се развие васкулит на коремни кръвоносни съдове, може да бъде засегната всяка една част от храносмилателния тракт, но това се наблюдава рядко. Евентуално засягане на черния дроб може да предизвика дискомфорт и тежест в дясното подребрие.

бъбречно засягане - директното засягане на бъбреците не е типично за РА, но често се получава вследствие на дългото лечение. - промени в кръвта: при болните от ревматоиден артрит често се наблюдава анемия. Това означава, че в кръвта има по-малко на брой (от нормалното) червени кръвни клетки и те са по-бедни на хемоглобин (пигмент, който осъществява преноса на жизненоважния кислород до тъканите). В никакъв случай анемията не е характерна само за РА, тя се среща и при много други заболявания.

промени в нервната система - деформацията на ставите и околните тъкани често води до засягане и "заклещване" на минаващите оттам нерви. Пример за това е синдромът на карпалния канал.

промени в очите - при ревматоиден артрит очите нерядко могат да бъдат сухи и/или възпалени. Това е част от картината на синдрома на Сьогрен.

Как протича ревматоидния артрит?

Както много други автоимунни заболявания ревматоидният артрит има периоди на обостряне или активиране (когато симптомите се изявяват с пълна сила или се появяват нови такива) и такива на ремисия (в които оплакванията силно намаляват или някои от тях напълно изчезват).

Съвкупността и изразеността на оплакванията могат да се различават както между отделните болни, така и при един и същи пациент в различни етапи от болестта.

Ревматоидният артрит е хронично заболяване и може да продължи с години. Въпреки това при болните могат да бъдат налице дълги периоди в които те нямат никакви оплакваnия.

Все пак, ревматоидният артрит е прогресиращо заболяване, което има тенденция към тежко увреждане на ставите и инвалидизиране на пациентите във времето. При много от болните са затруднени ежедневни дейности като стоене, ходене, обличане, миене и къпане, ходене до тоалетна, приготвяне на храна и самообслужване, работни умения и т.н.

Кой боледува от ревматоиден артрит?

Ревматоидният артрит е честа ревматологична болест. Така например в САЩ има над 2 милиона болни от РА.

Ревматоидният артрит засяга хора от всички възрасти, етноси, социални и расови групи.

Жените боледуват три пъти по-често от мъжете. Появата на ревматоиден артрит се регистрира най-често между 35 и 60 годишна възраст, но може да засегне деца, юноши и стари хора. Подобната на ревматоиден артрит болест, която се среща при децата и юношите се нарича ювенилен ревматоиден артрит (ЮРА).

В някои фамилии се наблюдават по-голям брой болни, което предполага наличието на генетична предпоставка за възникването на болестта.

От какво се причинява ревматоидният артрит?

На настоящия етап причината за възникването на ревматоидния артрит е неизвестна. Много вируси, бактерии и гъбички са били обвинявани като първопричина за болестта, но ролята на нито един от тях не е доказана. Засега е известно следното:

съществува генетична предразположеност за развитие на болестта. Това обяснява по-високата честота на заболяването в определени фамилии и по-високия риск за развитие на РА сред родственици на болни от РА. В 70% от болните от РА се открива генът HLA-DR4 от комплекса на тъканната съвместимост.

редица фактори от външната или вътрешната среда като вируси и други инфекциозни агенти отключват абнормна функция на имунната система, при което определени имунни клетки (наречени лимфоцити) се активират и произвеждат редица биологично активни молекули като антитела, интерлевкини и цитокини, които осъществяват имунна атака в ставната синовиална мембрана и евентуално в други органи.

факторите от околната среда също играят определена роля - наскоро бе установено ,че тютюнопушенето увеличава риска за развитие на ревматоиден артрит.

хормонални фактори също имат значение - това обяснява донякъде значително по-високата честота на заболяването при жените.

Какви са симптомите на ревматоидния артрит

Симптомите на ревматоидния артрит се появяват и изчезват в съответствие със степента на възпалението в тъканите. Болестта се счита за активна, когато тъканите са възпалени. Когато тъканното възпаление утихне, болестта е неактивна (намира се в ремисия).

Ремисиите могат да настъпят спонтанно или под влияние на лечението и могат да продължат седмици, месеци и дори години. По време на ремисиите симптомите на болестта изчезват и пациентите се чувстват добре като цяло. Когато болестта се активира наново (релапс), оплакванията отново са налице. Протичането на болестта има индивидуални характеристики при всеки един пациент и редуването на обостряния и ремисии е типично.

Изброените симптоми са характерни за ревматоидния артрит, когато болестта е активна. "Палитрата" от оплаквания е различно изразена, но засягането на ставите е задължително. Симптомите могат да се разделят най-просто на оплаквания, произхождащи от ставите и околоставните тъкани, такива, произхождащи от други органи и системи в тялото и общи симптоми:

Оплаквания от страна на ставите и заобикалящите ги тъкани:

скованост в ставите и мускулите и намален обем на движение в ставите: най-ярко изразена е сутрин или след по-продължителни периоди на обездвижване. Обикновено трае по-дълго от 30 мин (често до час) и се подобрява с раздвижване, извършване на някаква дейност, топъл душ или масаж. Често подобно оплакване е налице и в следобедните часове ("сутрешна скованост и следобедна умора").

болка в ставите - може да бъде по-силно или по-слабо изразена, но обикновено се описва като дълбока, постоянна и тъпа. Болката има няколко източника - от възпалението на синовията, от раздуването на оточните тъкани и от претоварване на ставата. Болката е обикновено по-силна в сутрешните часове.

подуване на ставите - вследствие на производство на по-голямо количество синовиална течност от възпалената и разрастнала синовиална мембрана на ставата. Ставната капсула определя ограничен обем на ставната кухина и затова засегнатата става отича. Отокът може да засяга и околоставните тъкани и те изглеждат "пухкави".

зачервяване и затопляне на засегнатите стави - това са класически признаци на всеки възпалителен процес. По-големият приток на кръв, а с това и на биологично активни вещества и клетки води до повишени обменни процеси в зоната на възпалените тъкани, при което се отделя по-голямо количество топлина.

засягане на много стави по симетричен начин (от двете страни на тялото) - най-често засегнати са малките ставички на китките и ръцете (обикновено се засягат метакарпофалангеалните стави, намиращи се в основата на пръстите и проксималните интерфалангеални стави, представляващи първата от основата към периферията става на всеки пръст, докато ревматоидния артрит почти никога не ангажира дисталните интерфалангеални ставички, т.е. тези намиращи се под върха на пръстите), както и малките стави на ходилата. Други често засегнати стави са лакътните, коленните, глезенните, тазобедрените и раменните. Това обикновено затруднява ежедневни елементарни дейности като извършване на тоалет, обличане и събличане, отваряне на врати, писане и др. Много рядко се засяга само една става и тогава оплакванията имитират тези при други видове остри и хронични артрити.

деформация на ставите и околоставните структури - напредването на възпалителния процес води до разрушаване на ставния хрущял, ставните повърхности на костите, стабилизиращите структури на ставите и др., което в съчетание с атрофията на мускулите води до изкривяване (деформация), нарушаване стабилността и функцията на засегнатите стави.

много рядко ревматоидния артрит може да засегне някои от малките ставички на ларинкса, в които с помощта на специални мускули се извършва опъването и разхлабването на гласните връзки. Това може да предизвика загрубяване на гласа.

атрофия (отслабване и скъсяване) на мускулатурата - дължи се както на самия възпалителен процес, така и на обездвижването на мускулите поради болката и подуването. Може да са налице и различно изразени по сила болки в мускулите (миалгии).

увреждане на периферни нерви - деформацията на ставите и засягането на околоставните тъкани може да причини по съседство увреждане на някои от периферните нерви (напр. синдром на карпалния канал).

Какви са симптомите от страна на други органи и системи?

Симптоми от страна на други органи и системи:

очни промени - възпалението на очните, носните и слюнчните жлези води до зачервяване и сухота в очите и устата, което се определя като синдром на Сьогрен.

белодробни симптоми - ревматоидното възпаление на обвивката на белите дробове (плеврит) предизвиква болка в гръдния кош при дълбоко вдишване и кашляне. Възпалена може да бъде и самата белодробна тъкан, при което в нея се образуват т.нар. "ревматоидни възли".

сърдечно засягане - ревматоидното възпаление при ревматоидния артрит обикновено засяга обвивката на сърцето (перикардит), което предизвиква болка зад гръдната кост, която се променя по сила в легнало положение или при навеждане напред.

изменения в кръвта - ревматоидния артрит може да обуслови развитието на анемия (представлява намален брой червени кръвни клетки и/или нисък дихателен пигмент - хемоглобин, носещ кислорода към тъканите на тялото). Намаление в броя на белите кръвни клетки може да предизвика уголемяване на слезката (далака), съпроводено от тежест или болка в лявото подребрие. Ниският брой бели кръвни клетки повишава риска от развитие на опасни инфекции у болните от ревматоидния артрит.

симптоми от страна на кожата - по кожата на болните от ревматоиден артрит се наблюдават твърди, окръглени и неболезнени "бучици", разположени близо до ставите на твърда костна подложка. Често са налице на гърба на лактите или около пръстите, на места където се осъществява често триене. Тези образувания се наричат "ревматоидни кожни възли". Обикновено не предизвикват оплаквания, но макар и рядко, могат да се възпалят и да станат болезнени.

засягане на кръвоносните съдове - възпалението на кръвоносните съдове се нарича васкулит. Васкулитът е рядко и сериозно усложнение на болестта, което обикновено е налице при голяма давност и тежест на ревматоидния артрит. Васкулитът влошава доставката на кръв към тъканите и това води до тяхната "смърт". Това се наблюдава най-често по кожата като виолетово-черни петна около нокътните ложета или като кожни язви по краката. Виолетовите кожни петна се наричат "пурпура".

Какви са общите симптоми?

Това са оплаквания от цялото тяло, за които не може да се каже, че произлизат от определен орган или система. Такива са:

повишена телесна температура - свидетелства за активност на болестта и обикновено има стойности под 38 градуса по Целзий

загуба на тегло

безсъние

нощни изпотявания

отпадналост

загуба на апетит

лесна уморяемост

депресия

Понякога общите симптоми могат да се появят преди ставните и тогава оплакванията трудно могат да бъдат разграничени от тези при грип и много други вирусни заболявания.

Следните по-важни характеристики на заболяването предполагат ремисия в хода на РА:

сутрешна скованост, траеща по-малко от 15 минути

липса на умора и отпадналост

липса на болка и подуване в ставите в покой и при движение

липса на оток на меките околоставни тъкани и др.

Кога да потърсите лекарска помощ и от какъв лекар?

Потърсете лекарска помощ ако забележите следните (или някои от тях) симптоми:

болка, скованост, затопляне, зачервяване и подуване в и около ставите (на китката, пръстите, врата, рамото, лактите, тазобедрениет стави, колене, глезени и ходила).

засегнати са повече от една, симетрични стави.

умора

появяваща се на определени моменти повишена телесна температура.

сутрешна болка и/или скованост в ставите и мускулите (продължаваща повече от 30 минути).

Препоръчително е да се обърнете към лекар ако тези оплаквания продължават повече от две седмици и не отшумяват с обикновено прилаганото в такива случаи самолечение в домашни условия.

Препоръчително е най-напред да се обърнете към личния си лекар. След като ви прегледа и назначи някои изследвания, Вашият личният лекар ще ви насочи ако е необходимо към ревматолог. Това е лекар, специализиран в откриването и лечението на всички системни автоимунни заболявания, които нерядко ангажират и опорно-двигателния апарат.

В стремежа към постигане на целите особено на силовите тренировки, често спортуващите пренебрегват неблагоприятния ефект, който екстремните натоварвания имат върху опорната конструкция на двигателния апарат - костите и свързващите ги стави. В повечето случаи „дългът" към ставните структури се изплаща значително по-късно, когато годините се натрупват и проблемите започват да се задълбочават.

Развива се остеоартроза, която най-общо се характеризира с износване на ставния хрущял. Основната функция на хрущялния слой, покриващ ставната повърхност е да играе ролята на амортисьор, поемащ тежестта и напрежението и улесняващ движението на костите една спрямо друга. Тази функция е особено валидна при големите стави - тазобедрена, колянна, глезенна, раменна и лакътна. Когато хрущялът изтънее и се разруши, костите започват да се трият една в друга. Това предизвиква болка и ограничаване на движението в ставата. За компенсиране на нестабилността, по краищата на ставните повърхности се изгражда нова костна тъкан под формата на т. нар. шипове.

Повишеното механично натоварване на ставите вследствие наднорменото тегло, микротравматизма (особено чест при спортисти) или системни тренировки, са основни фактори предизвикващи развитие на остеоартроза. Те предизвикват ерозиране на ставния хрущял на фона на силно ограничени възстановителни механизми - намалена способност на хондроцитите (хрущялните клетки) да синтезират хрущялната матрица в достатъчно количество и с добри биомеханични свойства. Процесът се развива паралелно с влошено локално кръвообращение, което не може да осигури адекватно количество „градивни елементи" за възстановяване на изхабения хрущял.

Основните симптоми са ставната болка (усилваща се при движение и късно през деня, но облекчаваща се от почивка), загряване и подуване на ставите, сутрешна скованост и ограничена подвижност.

За да не се допусне системното физическо натоварване да доведе до гореописаните дегенеративни и до голяма степен - необратими промени в опорно-двигателния апарат е особено важно да се вземат навременни и ефективни мерки. Това включва правилно организирана в методично отношение тренировка с умерено обременяване на ставите, както и приемане на специални храни и хранителни добавки, съдържащи подходящи вещества за поддържане на структурната и функционалната цялост на хрущяла.

Подходящ продукт за целта е гелът за пиене Aloe Vera Freedom – продукт на компанията LR Health and Beauty systems, която е високотехнологична фирма - лидер в разработката и производството на нови специализирани хранителни формули и добавки, както за клиничната практика и спорта, с пазарен ареал, обхващащ страни от три континента.- Европа, Азия и Австралия.

Гелът от алое заема важно място в ежедневния хранителен режим на много хора. Изобилието от витамини и минерали е причината, поради която милиони хора по целия свят го избират за подсилване на имунната си система, поддържане на добро здраве на храносмилателната система и заради противовъзпалителните му свойства. Каква връзка обаче има гелът от алое с доброто здраве на ставите? Гелът за пиене Алое Вера FREEDOM допълва благотворното действие на Freedom Plus. Ако комбинирате гела Алое Вера, който съдържа 89% алое, с вещества, които доказано подпомагат правилното функциониране на ставите, действието на тези вещества се подсилва. Това прави гела от алое уникален продукт, който е идеаленият начин за предпазване на ставите. Гелът Алое Вера Freedom съдържа хондроитин, глюкозамин и МСМ (метил-сулфонил-метан). Благоприятното действие на хондроитина и глюкозамина се допълва от МСМ – естествен органичен вид сяра с доказано аналгетично влияние върху ставите, което подпомага подвижността на тъканите и мускулите. Резултати от клинични проучвания доказват положителните качества на МСМ при лечението на костен артрит.

Комбинираната употреба на Freedom Plus и гела за пиене Алое Вера FREEDOM е активна програма за грижа и предотвратяване на симптомите на различните видове артрити, като костен артрит, ревматичен артрит и подагрозен артрит. Добавката се препоръчва на активни хора, спортисти, които натоварват ставите си и възрастни хора.

Глюкозаминсулфат (GS) е моноаминозахарид, който се синтезира в организма от глюкоза и глутамин. Участвува в образуването на глюкозамингликаните - голяма група извънклетъчни сложни полизахариди, които изграждат ставните повърхности и непрекъснато се разрушават при движението на ставите. Това изисква тяхната постоянна подмяна. Глюкозаминсулфат (GS) е основен компонент на мукополизахаридите, участвуващи в изграждането на структурата на сухожилията, ставните връзки и влизащи в състава на ставната течност. Глюкозамин сулфатът може да бъде открит в черупките на ракообразните (раци, скариди и т.н.) и действа като основна изграждаща единица на протеогликаните – големи молекули в хрущяла, придаващи му вискоеластичност (буфериращо свойство). Той поддържа течността в хрущяла и регулира метаболизма му, като предотвратява ненужното разрушаване на тъканите. Възпира действието на ензимите, разграждащи хрущялната тъкан и потиска действието на някои химикали. С възрастта се ограничават възможностите за синтез на глукозамин, настъпва износване на ставния хрущял, което се изразява в неговото набраздяване и изтъняване. Започва образуване на шипове. Добавянето на Глюкозаминсулфат (GS към диетата намалява опасността от развитието на артроза и други ставни заболявания и ускорява възстановителните процеси при травми на меките тъкани. Глюкозаминсулфат (GS се резорбира изцяло в храносмилателната система под формата на неутрална аминозахар, преминава в кръвообращението и попадайки в ставите, подпомага организацията на хрущялната тъкан и подобрява функцията на ставната течност като лубрикант. Действува като антиоксидант и блокира натрупването на свободни радикали в ставите и по този начин проявява противовъзпалително действие.

Хондроитин сулфатът се извлича най-вече от хрущял на акула и представлява по-голяма молекула, която също се открива в човешката хрущялна тъкан. Тъй като хрущялите не се поддържат от съдовите системи, хондроитинът директно привлича течности и хранителни вещества в тях. Той се бори и с разрушаващите хрущялите ензими. Според изследванията хондроитинът има и противовъзпалително и болкоуспокояващо действие. Някои лабораторни тестове сочат, че хондроитин сулфатът може да забави износването на хрущялната тъкан и дори да подпомогне регенерацията й. Хондроитинсулфатът (CS) е компонент на извънклетъчната част на ставния хрущял, определящ биомеханичните му свойства. Задържа вода и осигурява еластичността на ставния хрущял. Принадлежи към групата на гликозамингликаните с относително високо молекулно тегло. Резорбира се през лигавицата на тънките черва чрез ендоцитоза и след като попадне в кръвта, участвува в структурирането на ставния хрущял. стимулирайки производството на протеингликани от хондроцитите. В долните участъци на храносмилателната система играе ролята на пробиотик, като потиска активността на ензимите, разграждащи протеогликаните.

Метил сулфонил метан (МСМ) представлява неметално сярно съединение, което се среща на много места в природата. Сярата е третият най-разпространен минерал в човешкото тяло и е жизненоважен за нормалния растеж и възстановяване в организма. МСМ е естествена форма на органична сяра и може да бъде открита в много пресни храни, сред които плодове, зеленчуци, месо, риба и мляко. Но ако не приемате основно пресни храни, малко вероятно е да поемате необходимото количество МСМ за добро здраве. Този важен минерал е много летлив и обикновено губим голяма част от него при затопляне, изсушаване, задушаване, пастьоризиране и въобще всяка обработка на храната. Изчислено е, че човешкият организъм изразходва поне по около 0.4 милилитра МСМ на ден, което означава, че ежедневното възстановяване на количеството му в тялото е задължително. МСМ спира болковите импулси, преди да са стигнали до мозъка и така действа като аналгетично и противовъзпалително средство. Сярата в МСМ играе важна роля за образуването на кератина (протеин, особено важен за здрави кожа, коса и нокти) и колагена (протеин, поддържащ доброто състояние на кожата и подвижността на ставите). Сярата също допринася за създаването на имуноглобулините (група антитела) от организма, играещи важна роля за правилното функциониране на имунната система. МСМ е и враг на свободните радикали. Той драстично облекчава алергиите към храни и цветен прашец и контролира киселинността на стомаха. Списъкът на полезните свойства на тази съставка на е безкрайно дълъг. МСМ е не по-токсичен от водата, ако приемете “свръхдоза” МСМ, организмът ви просто ще изхвърли ненужното количество.

Метилсулфонилметанът (MSM) е естествен източник на сяра, необходима за синтеза на сяросъдържащите аминокиселини серин и метионин. Подпомага образуването на хрущял и колаген и блокира медиаторите на възпалението в ставите. Намалява спазмите в скелетните мускули като подобрява кръвотока в тях.

Източник: Вангел Панов

Nanogold серия за жени над 30 годишна възраст

            „Голяма част от правилното водене на играта МЛМ е да имаме силно местно събитие два пъти седмично или веднъж месечно, към което да насочваме кандидатите.”

                                                                                                            Ранди Гейдж

NanoGold Комплект Nanogold и коприна

• Nanogold заедно с копринените протеини образуват ефективна защита срещу UVA лъчи, които в значителна степен са отговорни за стареенето на кожата.

• Луксозните копринени текстури оставят след себе си нежно и приятно усещане.

Код: 2684

Цена на продукта: 140,60 лв

LR Health and Beauty systems представя революцията в козметичните продукти – новото оръжие срещу основния причинител на преждевременното стареене на кожата - слънчевата радиация. Съчетанието на злато и коприна предпазва кожата от ултравиолетовите лъчи UVA.

При създаването на серията Nanogold за първи път бяха използвани ценни наночастици от злато и коприна, в резултат на което бе открит революционен метод за защита срещу свободните радикали. За първи път съществува възможността за почти 100% предпазмане от ултравиолетовите лъчи UVA, които в голяма степен допринасят за преждевременно стареене на кожата.

Вредните ултравиолетови лъчи проникват под повърхностните слоеве на кожата и унищожават съединителната тъкан, отговорна за еластичността и външния вид на кожата. Ултравиолетовите лъчи могат да бъдат сравнени с “бомбардировка” върху колагеновите влъкна и причина за образуване на свободни радикали. С течение на врмето колагеновите влъкна се втвърдяват, губят еластичността си и така се появяват първите бръчки.

Веществата, съдържащи се в златните микрочастици и коприната, блокират ултравиолетовите лъчи, предотвратяват образуването на свободни радикали, и подпомагат възстановяването на колагена от самия организъм. Коприната активира синтеза на колагена, а златото “залепва” към нея и се предава към колагеновите влъкна, като така предпазва колагена.

Ефектът от комбинацията на злато и коприна е доказан с впечатляващи изследвания, при които са използвани живи клетки, изложени на ултравиолетови лъчи. Общият клетъчен механизъм бе разрушен. След добавянето на злато и коприна в основата, клетките отново са облъчени, в резултат на което функциите им се запазват.

ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ:

-Формулата на златни микрочастици в комбинацията с коприна се предлага единствено от LR;

-Само чрез непрекъснатата употреба се осигурява дълготрайна защита срещу ултравиолетовите лъчи;

-Розово-виолетовия оттенък символизира качество;

-Златото и коприната с размери на наночастици се абсорбират от кожата и я възстановяват;

-Препоръчва се навременната превенция за намаляване на признаците на стареене на кожата;

-Ултравиолетовите лъчи засягат кожата през целия ден;

-При почистване на кожата наночастиците се просмукват от порите.

Почистващ крем

• Нежен пенообразен крем за почистване, съдържащ оризово масло

• Смесете с вода и почистете дълбоко кожата

150 мл

2680

44,90 лв.

( 29,93 лв. за 100 мл )

Златото и коприната проникват в кожата, подготвяйки я за останалите продукти. Поставете малко количество от крема върху дланите си и смесете с малко вода. Нанесете върху лицето и шията с леки масажиращи движения. След това измийте с хладка вода.

Тонизиращ лосион (тоник за лице)

• Изключително мека и богата текстура, съдържаща пантенол

150 мл

2681

44,90 лв.

( 29,93 лв. за 100 мл )

Богат на съставки лосион в лек розов цвят, тъй като златните наночастици придават виолетов оттенък. Почистете кожата и нанесете лосиона върху цялото лице и шията с помощта на тампон.

Дневен крем

03 | Дневен крем

• Коприненонежна кремообразна текстура, лесна за равномерно нанасяне

• Съдържа Nanogold, копринени протеини, специален комплекс Aglycalｮ, TIMP-Peptidenｮ и Uvinul A plusｮ*

• Идеален за употреба като основа под фон дьо тена

50 мл

2682

58,90 лв.

( 117,80 лв. за 100 мл )

*Запазена марка на BASF AG

Ефективен крем с изключително иновативна комбинация от активни съставки. Съставката Uvenul A plus действа като външна защитна обвивка, която предпазва кожата от ултравиолетовите лъчи. Aglycal инхибира създаването на свободни радикали.

Нощен крем

04 | Нощен крем

• Богат луксозен крем за интензивна грижа за кожата през нощта

• Съдържа Nanogold, копринени протеини, TIMP-Peptidenｮ, специален комплекс Aglycalｮ и SYNｮ-COLL**

• Идеално допълнение към грижата за лицето през деня

50 мл

2683

64,90 лв.

( 129,80 лв. за 100 мл )

** Произведено от Pentapharm Ltd.

Богат нощен крем. Подмладява кожата през нощта и спомага за производството на колаген от самия организъм. Този процес се подпомага от веществото Syn- Coll, което прави кожата еластична и издръжлива. След почистване на кожата с почистващия крем и лосиона, нанасяйте вечер върху лицето, шията и деколтето, правейки лек масаж.

Най-често задаваните въпроси за Nanogold

Защо някои хора твърдят, че златото действа добре на кожата, а други смятат, че то  има вредни странични ефекти?

Златото е благороден метал, съдържащ съединения с различни химични свойства. Известно е, че чистото злато има антиоксидантни свойства и най-вече поради тази причина вече повече от 100 години се използва в стоматологията. Златото има забележителни антистареещи двойства и поддържа баланса на кожата!  Също така е прочута с лечебния си ефект при слънчеви изгаряния. Златото ускорява възстановяването на кожата от вредното въздействие на слънчевите лъчи, като подпомага процеса на оздравяването на ДНК механизмите. Златните наночастици са доказали ефективността си и в борбата с различни заболявания.

Щом като продуктите от серията Nanogold съдържат злато, защо тогава те нямат съответния цвят?

Въпреки че златото обикновено е жълто, златните наночастици са с розов или виолетов оттенък. Златото променя цвета си когато е с толкова малки размери – по-малко от 100 нанометра1

Материалът е разработен от Вангел Панов

Хранителна добавка bi–Oxan2

bi–Oxan²

 

bi–Oxan² на LR Health and Beauty systems е хранителна добавка с шест антиоксидантни вещества, които се борят с преждевременното остаряване. Антиоксидантните вещества, които съдържа са:

Витамин А

Витамин С

Витамин Е

Цинк

Ликопен

Коензим Q10

bi – Oxan²

Антиоксидантните витамини предпазват от неблагоприятното влияние на свободните радикали, причинени от естествени фактори, радиолъчение, рентгенови лъчи, прекомерно излагане на слънце, др.

Използването на антиоксиданти помага на организма да забави и предотврати вредите от свободните радикали, които ускоряват унищожаването на клетките. Витамини С, Е и бета каротинът (провитамин на витамин А), както и селен, имат антиоксидантни свойства. Това означава, че предпазват протеините и липидите в мембраните на клетките, като играят важна роля във възпрепятстването на особено активните атоми на кислорода (свободни радикали).

Свободните радикали се създават по време на клетъчния метаболизъм. Вредят особено на клетъчното ДНК и тъканите на човешкия организъм, а според проучванията уврежданията, които нанасят, допринасят за остаряването и развитието на хронични заболявания като рак, атеросклероза и кардиологични заболявания.

По тази причина тялото произвежда антиоксиданти, за да неутрализира  реактивните кислородни видове (свободните  радикали) и поддържа необходимото равновесие. Въпреки това напрежението, естественият процес на стареене и влиянието на околната среда увеличават броя на свободните радикали в организма.

Антиоксидантните хранителни добавки не са лекарствени препарати и нямат за цел лечение на болести. Напротив, имат хранително и физиологично действие, като имат за цел намаляване на вероятността от поява на някоя болест.

Вземането на антиоксидантни добавки се счита за необходимо, когато хранителите ни нужди са увеличени и не е възможно да спазваме правилен хранителен режим. Затова няма съмнение, че приемът на антиоксидантни добавки в правилни дози е необходимо за хората, които живеят и работят динамично, които се хранят неправилно, спазват строги диети, а също така и за младежи, бременни жени, пушачи, активно спортуващи, хора, подложени на постоянен стрес и болни.

Хранителната добавка BiOxan съдържа шест ценни антиоксидантни съставки, които покриват нуждата на съвременния човек да възстанови по най-благоприятния начин организма си и да неутрализира недостатъците на съвременния начин на живот. Целта винаги е дълъг живот, забавяне на стареенето и качествен начин на живот.

.

Витамин А (ретинол) – витамин на разтежа!

Мастноразтворим витамин, който за да се усвои от  организма, в храната ни трябва да има мазнини! Съдържа се в млякото, маслото, жълтъка на яйцето, мляко и др. Някои растения съдържат каротин (провитамин А), който в червата и черния дроб се разгражда във витамин А. Каротинът се всмуква в червата само при наличност на мазнини. Той осигурява нормално зрение, растеж на младия организъм, развитие на зъбите и костите, укрепва кожата и лигавицата, регулира дейността на хормона на щитовидната жлеза при обмяната на веществата, оказва противосклеротично действие и др. Възрастният човек се нуждае дневно от 6,0 до 8,0 мг витамин А. Складира се в черния дроб и участва в образуването на вещества, необходими за зрението, формирането на костите и зъбите. Плодовете, с изключение на кайсиите, шипките, сливите, касиса, съдържат малко количество каротин. Повече каротин съдържат зеленчуците – морковите, червените чушки, доматите, магданозът, зеленият лук, спанакът, салатата, брюкселското зеле, тиквичките и др. Каротинът в растението се увеличава значително при торене на почвата с азотни и фосфорни торове

.

Витамин С (аскорбинова киселина)

Участва в много ензимни системи и е абсолютно необходим за образуването и поддържането на колагена. Храни, богати на витамин С са плодовете (главно цитрусовите) и зеленчуците. Витаминът лесно се унищожава при варене на хранителни продукти. Човешкият организъм няма способност да складира витамин С. По тази причина нивото на този витамин може да намалее значително, ако хранителния режим не включва достатъчно храни, които да осигуряват необходимото количество. Липсата на витамин С причинява скорбут, който се изразява клинично с обриви, хипертрофия и кръвоизливи от венците, както и кръвоизливи на долните крайници със силна болка при движение. Тези кръвоизливи – основна характеристика на болестта – се дължат на невъзможността да се произведе и съхрани колаген в стените на капилярите.

Витамин Е

Това е силно антиоксидантно вещество, което предпазва клетките на тялото от действието на свободните радикали. Намира се в много видове растителни масла, в зелените зеленчуци, сухите плодове и др. Съдържа вещества против стареене, смята се за витаминът на любовта и плодовитостта, хидратира кожата и действа предпазно при развитието на серия тежки заболявания като някои видове рак, артрити, сърдечни заболявания, диабет и болестта на Алцхаймер.

Цинк

Съдържа се в повече от осем ензима и взема участие в много функции на човешкия организъм. Необходим е за клетъчното делене и функциониране, за развитието на децата и узряването на възпроизводителните органи при младежите, за производството на сперма при мъжа и яйцеклетки при жената, както и за изхвърляне на определени токсични метали от организма (напр. кадмий и олово). Допринася за добро зрение, вкуса и мириса, освобождаването на инсулин, както и за усвояването на витамин А. Липсата на цинк води до отслабване на имунната система, която става лесно податлива на зарази, трудно заздравяване на рани, намален апетит и усещане за вкус и мирис, кожни страдания и бели петна по ноктите.

Ликопенът

Още една съставка на BiOxan, която с антиоксидантното си действие неутрализира свободните радикали на кислорода и гарантира дълъг живот. Съдържа се в доматите и неговите производни. След като се абсорбира от червата, се складира от черния дроб, белите дробове, простатата, дебелото черво и кожата. Проучвания показват, че действа ефективно в борбата с много и сериозни заболявания, като различни видове рак, сърдечни заболявания, остеопороза и т.н. Думата "антиоксидант" доби широка популярност през последните десетилетия заради изтъняването на озоновия слой и сериозното глобално замърсяване. Представям Ви едно вещество с доказани способности да възпира разрушенията на свободните радикали. Добрата новина този път е, че това не е поредният неестествен химикал, получен след много експерименти. Тук става дума за пигмент, добит от доматите, които всички обичаме.

Ликопенът е ярко червен фитохимикал от групата на каротеноидните пигменти. Ликопен придава наситения цвят на редица червено оцветени плодове като домати, диня, червен грейпфрут и гуава. Добива се от домати и други червени плодове и зеленчуци. Известни количества могат да се открият и в човешки тъкани (например в кръвта), като резултат от поглъщането с храната, но натрупването му в организма става единствено при невъзможност за обработка или екскреция. Изключително успешна природна съставка предпазваща от рак на кожата. Съдържа се в най-новото поколение козметика за UV защита.

За разлика от останалите каротеноиди, ликопенът не е с провитамин А действие, т.е. не се превръща във витамин А. Следователно благоприятното му въздествие върху здравето се дължи главно на действието му като мощен антиоксидант.

В действителност, лабораторни експерименти показват, че ликопенът е по-ефективен антиоксидант от другите каротеноиди, включително и бета-каротина.

Какво трябва да знаем за активните съставки на ликопена?

Сам по себе си ликопенът е активна съставка. Молекулата му е така изградена (симетричен тетратерпен с осем изопренови единици), че може да се свърже със свободен кислороден атом или с пероксилни радикали, които иначе биха могли да повредят клетъчните ДНК. Възможно е да се получат седемдесет и два различни изомерни молекули на ликопена. При сравнителните изследвания за реактивност с кислорода е установено, че определени молекули имат по-голяма активност в сравнение с други.

За какво се използва и какви здравословни ползи носи ликопена?

Основната причина за прием на ликопен е неговата антиоксидантна активност. Смята се, че червената му молекула има 100 пъти по-силна активност да улавя кислорода в сравнение с витамин Е.

Ликопенът е особено ефективен при потискане на свободните радикали, наречени долен кислород. Долният кислород е силно реактивна форма, която свободният радикал оформя по време на нормалните метаболитни процеси, който реагира с мастни киселини, които са основни съставки на клетъчните мембрани. Поради факта, че ликопенът се съдържа в клетъчните мембрани, той играе важна роля в превенцията на оксидативното повреждане на мембранните липиди, като по този начин влияе на дебелината и силата на мембраните. Поддържането на целостта на клетъчните мембрани е ключов фактор в превенцията на различни болести.

В допълнение към своята антиоксидантна активност, ликопенът би могъл да потиска и растежа на тумори. Един от начините, чрез които ликопенът може да ограничава растежа на тумор е чрез стимулиране на клетките към клетъчна комуникация.

Изследователите вярват, че недостатъчната комуникацията между клетките е една от причините за растежа на анормални клетки, състояние, което води до развитие на раковите тумори.

Ликопенът също така играе важна роля в превенцията на сърдечни заболявания чрез намаляване на щетите, които свободните радикали нанасят на холестерола.

Последните изследвания показват, че ликопенът може да повиши и концентрацията на сперматозоидите при безплодни мъже.

Недостатъчният прием на ликопен и на други каротеноиди в продължение на дълъг период може да стане причина за развитието на редица хронични болести, включително сърдечни заболявания и различни ракови заболявания. Проучванията показват, че диети с ниско съдържание на каротеноиди могат да повишат чувствителността на организма към свободните радикали.

Прекомерната консумация на ликопен от своя страна може да предизвика наситен портокалов цвят на кожата - безобидно състояние, наречено ликопенодермия. Някои изследвания показват, че при определени обстоятелства, ликопенът и други каротеноиди могат да се оксидират и в последствие да се държат като свободни радикали и да предизвикват клетъчни щети. Цигареният дим, например, може да предизвика ликопена да се оксидира.

Ликопенът е вещество, което разтваря мазнините и като такова изисква наличието на диетични мазнини за правилното усвояване чрез храносмилателния тракт. Следователно, съдържанието на ликопен в организма може да бъде нарушено от диета, която е изключително бедна на мазнини или от заболяване, което причинява намаляване способността за усвояване на хранителните мазнини като ензимен дефицит на панкреаса, болест на Крон, кистична фиброза, хирургично отстраняване на части от стомаха, болест на жлъчния мехур или чернодробно заболяване.

Лекарствата за понижаване на холестерола водят до по-ниски кръвни нива на каротеноидите, включително и ликопена. Някои храни като маргаринът, обогатен със синтетични растителни стероли или заместители на мазнини, които се използват при производството на различни снаксове, могат да намалят абсорбацията на каротеноидите.

Ликопенът играе важна роля в превенцията или лечението на рак на гърдата, сърдечно-съдови заболявания, катаракта, рак на шийката на матката, на белия дроб, на панкреаса, на простатата, на кожата, на стомаха и др.

Доказани ползи от приема на ликопен:

·               Доказан мощен антиоксидант - това вещество е може би най-силният химичен агент, който може да спре разрушенията от свободните радикали (молекулите на реактивните  кислородни видове) в кръвта и тъканите. 

Предположения и недоказани твърдения:

·               Смята се, че може да доведе до понижаване риска от развитие на определени видове рак, в това число и рак на простатата. Предстоят бъдещи изследвания;

·               Подпомага забавянето на стареенето на кожата, като предпазва от т.нар. старчески петна, които се обрaзуват в резултат на оксидативен стрес.

Има ли установени странични ефекти и противопоказания за прием на ликопен?

Няма установени вредни ефекти за здравето. Има данни за поява на червено-оранжево оцветяване по кожата и в черния дроб при прекомерна консумация на ликопен. Състоянието е безобидно и отминава при триседмична диета без пигмента.

В комбинация с какво не бива да приемаме ликопен?

Няма данни за негативни взаимодействия между ликопена и други съставки.  Няма противопоказания за прием при диабет, бременност и кърмене.

Какви дози са нужни и как се взима?

Смята се, че е достатъчен прием от 4 до 8 мг. дневно за възрастни.

В кои спортни и здравословни добавки можем да го срещнем?

Ликопенът се предлага най-често или като част от антиоксидатна формула, или като част от мултивитаминна формула. По-рядко можете да срещнете ликопен като самостоятелен продукт. Напоследък все повече иновативни компании започнаха да използват ликопена като антиоксидант към функционални храни.

Коензим Q10

Това е най-важният антиоксидантен елемент и има важно значение за човешкия организъм. През 1978 г. Британският биохимик Питър Митчъл получава Нобелова награда за химия за проучванията, които е провел за ролята на коензим Q10 върху механизмите за производство на енергия на клетъчно ниво. Особените антиоксидантни свойства на Q10 се състоят както в незменимото му действие срещу свободните радикали, така и в приноса му към възстановяването на витамин Е в активния му вид след реакцията му със свободните радикали.

Коензим Q10 се произвежда от организма ни, но го получаваме и от определени храни като скумрията. Съставът на Q10 зависи от количеството аминокиселини в тирозина и фениланина, но и от участието му в още седем витамина и елемента. Липсата на някой от прекурсорите от състава на Q10 в храната, която приемаме, може да доведе до недостатъчното му производство. Това често се наблюдава при вегетарианците, хората от третата възраст и в случай на продължително фармацевтично лечение. Вземането на добавки, които съдържат Q10, помага за подсилване на сърдечно-съдовата и имунна система, увеличаване на производството на енергия и борбата със свободните радикали.

 

Антиоксидантите в борбата със свободните радикали за добра кожа

Дишайки кислород, хората създават енергия и едновременно с нея – свободни радикали. Те са нестабилни молекули, и се образуват от изгорения кислород, които клетките отделят, докато произвеждат енергия.

Ние сме в оксидантен стрес, при всекидневното излагане на цигарен дим, смог, прах. Кожата губи влага, загрубява и изтънява от прекаленото излагане на слънце и на UV лъчи, свръхтегло, преумора и стрес. А резултатите са: бръчки, петна, пъпки и други увреждания и стареене на кожата и клетките.

Свободните радикали влияят зле и вредното им действие продължава във времето. За да предотврати това, кожата произвежда собствени антиоксиданти – молекули, които „се жертват” и се окисляват при срещата си с тях. Козметичните лаборатории търсят комплекс от силни антиоксидантни съставки за успешна защита от външните агресори на кожата във вид на кремове, които се превръщат в елексир на младостта.

Има различни типове антиоксиданти с различно действие. Най-известните антиоксиданти са:

Витамин Е – използва се широко заради силно овлажняващите си свойства.

Витамин А – използва се под различни форми за третиране на акне, за омекотяване на кожата и изглаждане на бръчки.

Витамин В – също се използва широко под различни форми за лечение на акне и за запазване на влажността на кожата и косата.

Витамин С – изглажда фините линии и предпазва от вредното влияние на слънчевите лъчи.

Екстракт от джинджифил – бори се с голяма част от свободните радикали, появили се в следствие на UV лъчите. Стимулира естествената детоксикация на кожата.

Екстракт от розмарин – бори се с токсините от околната среда.

Полифеноли от грозде – справят се успешно с атаките на различни типове свободни радикали.

Извлек от зелен чай.

Витамини от нар – те са три пъти по-силни като действие върху липидната бариера от тези на червеното вино или на зеления чай.

„Поддържането на красотата”, обикновено става с ежедневно използване на продукти с антиоксиданти, които забавят процесите на преждевременното стареене, съобразено с възрастта и типа на кожата. Текстурата на лицето ви ще стане по-равномерна, блестяща, кожата ще изглежда здрава, по-млада и еластична. Ако забележите тази промяна, не сменяйте често продукта, на който сте се спрели.

Източник:

Материалът е разработен от Вангел Панов