Хранителна добавка PROBIOTIC 12

„Не може да държиш чиста вода в мръсен съд”

Древна китайска мъдрост

Какво е точно Пробиотик?

Стотици видове бактерии и други микроорганизми живеят в съжителство с хората - по кожата, в устната кухина, стомаха, червата, в пикочно-половите пътища и т.н.

Изчислява се, че бактерийните популации в човешкото тяло достигат до 100 000 000 000 000 - число, превишаващо 10 пъти броя на всички клетки на тялото на човек. Всички те образуват вътрешната бактериална микрофлора - екосистемата на човека. В червата на човека живеят повече бактерии, отколкото хора са живели на земята, откакто се е зародил човешкия род.

Стените на червата, които са най-големия имунен орган на човека, са населени от полезни (пробиотични) бактерии и от болестотворни (патогенни) бактерии. Естественият баланс между тях има огромно влияние върху здравето на човека, като съотношението, което гарантира нашето здраве, е минимум 85% и повече проценти „добри” бактерии към 15 и по-малко процента „лоши” (патогенни, болестотворни) бактерии. 

Думата „пробиотик" е сравнително нова и се смята, че за първи път е употребена от Фердинанд Верджин през 1954 г. В своята статия (Vergin F. Anti-und Probiotika. Hippokrates 1954) той сравнява вредните ефекти на антибиотиците и благоприятните такива на полезните бактерии, като ги нарича "probiotic". Думата пробиотик е от гръцки произход: pro-за, bios- живот, т.е. „за живот". Верджин определя пробиотиците като смесена култура от бактерии, които оказват благоприятно действие върху приемащия ги организъм, чрез подобряване на неговата микрофлора.

Какво най- общо извършват пробиотичните бактерии за да са от такова жизнено важно значение за нашия организъм?

На първо място пробиотичните бактерии разграждат сложните (комплексните) мазнини, захари и протеини, които се съдържат в нашата храна, превръщайки ги съответно в прости мазнини, захари и аминокиселини, които се използват в матаболитичните процеси и са в основата на синтеза на нови клетки в организма

Забележка: Организма синтезира 24 000 000 клетки ежедневно и съответно има нужда от „строителен” материал за този непрекъснат процес. . 

На второ място: пробиотичните бактерии подтискат развитието на патогенните бактерии, като по този начин поддържат червата чисти от  патогенни бактерии и токсини.

На трето място: пробиотичните бактерии подпомагат синтеза на витамин В и К.

От своя страна „ползите” за нашия организъм от патогенните (лошите) бактерии са следните:

На първо място те увреждат епителната тъкан по стените на червата, като по този начин ги правят пропускливи за патогенните бактерии, микропаразити и токсини и така те попадат в имунната система на човек, където ако не бъдат унищожени предизвикват инфекции в различните органи.  

На второ място предизвикват инфекциите в червата и всичи съпровождащи ги дискомфортни състояния като диария, повишаване на телесната температура, отделяне на токсични газове, кръвотечения и др

На трето място предизвикват гниене на неразградените от пробиотичните бактерии хранителни остатъци, което е съпроводено с отделянето на токсични газове и отпадъци. Тези остатъци са благоприятна среда за развитие и на паразитни организми – анаеробни микроакари, гъбички и др., които допълнително утежняват чревната флора.

На четвърто място предизвикват локални възпаления, а прониквайки през стените на червата, когато те са станали пропускливи и за тях, предизвикват възпаления в целия организъм.

На пето място предизвикват отделянето и събирането на газове в червата и лош дъх в устата, когато патогенните бактерии надвишават добрите в устната кухина.

На шесто място ограничават и стопират абсорбцията (просмукването) на полезните хранителни вещества в организма, с което подтискат пълноценния метаболитичен процес.  

   

При дисбаланс на вътрешната микробна флора и свързаната с нея имунна система започват редица заболявания, като остро възпаление на стомаха, гастроинестинални инфекции, запек, болест на Крон, улцерозен колит, хранителни алергии, рак и много други.

За съжаление антибиотиците, които се превърнаха в част от нашето ежедневие (особено широкоспектърните) и чиято задача е да унишожават болестотворните вируси и бактерии, оказват дестабилизиращо въздействие върху цялостната чревна колонизация на бактерии. Фармацевтичните  антибиотици, унищожавайки патогенните (болестотворните) бактерии, унищожават и полезните бактерии. Онова, което е по-страшно, че ние приемаме антибиотици ежедневно чрез храната – пилета, месо, яйца, мляко и млечни продукти и считаме, че се храним здравословно. Да не говорим, че продуктите за чистота и хигиена, спрейовете са също антибиотици – те убиват бактерии – както лошите, така и добрите.

В последните двадесет години в редица  университетски клиники по света се провеждат изследвания за влиянието на антибиотиците върху състоянието на чревната флора на човека. Резултатите от научно изследване на д-р Лес Детлефсен и д-р Дейвид А. Релман от Медицинското училище на Станфордския университет в Поло Алто, Калифорния, в САШ са особено показателни (сп. "PNAS" (DOI: 10.1073/pnas.1000087107). Двамата лекари анализират чревната флора на три лица (жени) преди и след лечение с широкоспектърния антибиотик ципрофлоксацин. Техният анализ показва, че след три-четири дни лечение с този антибиотик, са настъпили драматични промени в чревната флора. Около една трета от видовете бактерии, населяващи червата, са изчезнали. Една седмица след лечението само в две от трите жени се е възстановил отново оригиналния състав на чревните бактерии. Втора интервенция за лечение със същия антибиотик шест месеца по-късно при същите жени е с още по-голямо въздействие: Възможни последици от това нарушение на чревната флора са липсата на специфични субстрати, които се произвеждат от чревните бактерии (като витамин К, който спомага за съсирването на кръвта и образуването на редица протеини в кръвта), проблеми с храносмилането или инфекции в червата.

Пробиотичните бактерии са от ключово значение за правилното действие на червата, а оттук и на състоянието и действието на имунната ни система. За да могат червата да получат положителни резултати от тези бактерии, те трябва да достигнат до тях в достатъчна бионалична форма. А пробиотичните бактерии като всички живи организми трудно оцеляват в киселинна среда, каквато е средата в стомаха на човек. Тъй като в нормалния живот човек си осигурява голяма част от пробиотичните бактерии чрез консумиране на храни, в които е протекъл някакъв естествен ферментационен процес – кисело мляко, сирене, кашкавал, бира, различни туршии, то тези бактерии оцеляват в киселинната среда благодарение на естествените олигозахариди и полизахариди, които се съдържат в тези храни. Особено важна роля за такъв „безопасен транспорт” за пробиотичните бактерии играе целулозата, която почти не се разгражда в стомаха. Съвременната хранително-вкусова промишленост, не само замества естествения процес на ферментиране на храните с използването на изкуствени окислители и ферменти, но и тотално подменя естествените изходни продукти – например при сиренето, кашкавала, кисело мляко, туршии (при тях зеленчуците са тотално обработени с хербециди и пестициди). По този начин  не само ни лишава от пробиотичните бактерии, но и от този естествен „транспорт”, който да ги преведе през враждебната за тях среда в стомаха. 

Добрата чревна функция означава по-добро качество на живот!

Това се осигурява от иновативната формула на Пробиотик 12 от LR Health and beauty systems.

Чрез патентованите микрокапсули се гарантира оцеляването на един милиард бактерии от 12 различни бактериални щама, обединени в една капсула! Двойното капсулиране (желатинова капсула и микрокапсулиране с олигозахариди) осигурява сигурна защита за преминаването им през киселинната среда в стомаха. Следователно е напълно ефективно преминаването й в стомашно-чревния тракт.

С Пробиотик 12 се правят „преки доставки” на пробиотични бактерии в червата. Продуктът активира и подхранва имунната система, предоставяйки на организма един милиард „добри” бактерии, само в една капсула.

Какво означава Пробиотик 12 за организма?

Пробиотик 12  е пробиотичен продукти от т.н. 4-то поколение пробиотици, който укрепва имунната система чрез действието на бактериалните щамове, които съдържа. Тези бактериални щамове подкрепят клетките, от които са съставени стените на червата – най-големият имунен орган при човека („разгърнатата” площ на червата е приблизително равна на площта на 2 тенискорта), както и самозащитата на организма, напр. срещу алергии.

Бактериалните щамовете в Пробиотик 12 служат като „суровина” на клетките по чревната стена, които от своя страна произвеждат основните оръжия на нашата имунна система – фагоцитите или Т-клетките (клетки – убийци или клетки – поглъщачи)  и широспектърните именоглобулините, които след като разпознаят „враговете”, се прилепват към тях и „сигнализират” на клетките - убийци за тях, за да бъдат унищожени, като отделно спомагат за балансирането на общата чревна флора.

Фагоцити е другото наименование ва Т-клетките или клетките-убийци, които поглъщат, унищожавайки или разграждайки антителата в нашето тяло - болестотворните бактерии, микроорганизми, вируси и гъбички.  Фагоцитите представляват клетки, които имат свойството за извършват процеса фагоцитозата - процес на поглъщане/изяждане на частица или дори цял микроорганизъм. Наименованието идва от гръцката дума фагос - изяждам. С помощта на широкоспектърните имуноглобулини (антителата) нашия организъм разпознава чуждите агенти (антигените - вируси, бактерии, чужди аминокиселини, вредни частици) на принципа антиген-антитяло, след което буквално изяждат агента и го разграждат на съставните му части чрез редица от биохимични реакции. Градивните частици от антигена, останали след обработката, се използват като хранителни и градивни вещества в клетката.

Ползите от приемането на пробиотичните бактерии от състава на Probiotic 12:

1.                Произвеждат лактаза - ензим, който спомага за смилането на млечните продукти в храносмилателната система.

2.                Произвеждат естествени антибиотични вещества, които убиват „лошите” бактерии или променят рН в някои части на червата, така че „лошите” бактерии да не могат да оцелеят.

3.                Спомагат действието на червата и способността им да абсорбират полезните вещества от хранителните продукти.

4.                Спомагат за укрепване на имунния механизъм, особено при кърмачета и малки деца. Майчиното мляко съдържа определени щамове бифидобактерии. Ето защо децата, които не са кърмени, страдат по-често от алергии и малабсорбционен синдром в червата.

5.                Спомагат за по-бързото възстановяване на клетките, които са били подложени на радиация и токсични ефекти и са в процес на регенерация.

6.                Спомагат за понижаването на абсорбцията на мазнини, намалявайки по този начин и нивата на мазнини в кръвта.

Въпроси и отговори за Пробиотик 12:

За какъв период от време се приeма?

Редовният тримесечен прием на пробиотици и по-специално Пробиотик 12 означава начало на нов, по- качествен живот! Профилактично може да се прави едномесечен курс (една опаковка) на всеки шест месеца, което е достатъчно за възстановяването на бионаличностите не само от тези бактерии, но също така подкрепя възстановяването на бионаличностите от останалите полезни бактерии. При наличието на сериозно заболяване, може да се приема и по-дълго време до окончателното изчезване на симптомите на болестта и след това се приема за профилактика.

Може ли да се приема от бременни? – Да

Може ли да се приема от деца? – Да

Може ли да се приема по време на лечение с антибиотици? – Абсолютно задължително!

Има ли странични ефекти от приема на Пробиотици? – По-малко от 1% усещат дискомфорт като подуване на корема. Това означава, че в момента в червата е сериозно нарушен естествения баланс на лошите и добрите бактерии и трябва да се започне с по-малка доза, но за по-дълго време!

Може ли да има свръхдозиране? – Не, това е храна за вас във всяка доза!

Колко бързо ще се забележи промяната? – обикновено в  рамките на няколко дни, при някои в рамките на 1-2 седмици, при други за по-дълго време. Времето, за което се появява положителния ефект зависи от индивидуалното състояние на отделния човек!

Можем ли да направим още нещо?

-           Приемайте само висококачествени пробиотици, които да са с много бактериални щамове, достатъчно количество и да са капсуловани по начин, който гарантира, че ще достигнат до червата.

-           Яжте редовно кисело мляко, мюсли и други

-           Намалете храните с високо съдържание на захари и силно преработени храни в менюто си!

-           Редовно консумирайте пребиотици, най вече фибри, които ще хранят пробиотичните бактерии.

Направете си този подарък! Ще подкрепите чревната флора, красотата и здравето си.

Пробиотик 12 – Обобщение:

- Регулира чревната флора.

- Укрепва функцията на червата, най-големият орган на имунната система, за производство на фагоциди (Т-клетки или клетките –убийци), което води до цялостното укрепване на защитата на организма.

- Включва 12 био щама, затворени в микрокапсули – формула, която предлага единствено LR.

Пробиотик 12 се съчетава отлично с гела за пиене от Алое Вера, защото гелът на алое (съдържащ широк спектър от над 175 биологично активни съставки като аминокиселини, ензими, полизахариди, витамини, арганични минерали и метали, лигнини, сапонини) със способността си да прониква дълбоко в епителните тъкани, представлява отлично „транспортно” средство, което доставя пробиотичните бактерии точно там, където организма се нуждае най-много от тях. 

Всеизвестно е, че алоето също притежава много лечебни свойства. В съчетание с Пробиотик 12 може по-ефективно да се повиши бионаличносттите от пробиотични бактерии а в имунната система. Пробиотик 12 действа върху вече успешните резултати от Aloe Vera Life Essence, за още по-добро качество на живот.

Основни съставки на Пробиотик 12:

1.Фрукто-олигозахариди  (Инулин) - 40% – ЦЕНни Пребиотиди, който имат желиращ ефект, спомагащ за микрокапсуловането на пробиотичните щамове. Те осигуряват оцеляването им при преминаването през агресивната стомашна среда и служат за храна на полезните бактериални щамове при тяхното първоначално заселване в червата..

2.Царевично нишесте

3.Пробиотични бактерии в т.ч.:

Бифидобактериите са пробиотиците, които естествено се заселват в човешкия стомашно-чревния тракт и вагината. За първи път те са изолирани преди повече от сто години от човешки изпражнения. Бифидобактериите са Грам-положителни, анаеробни, и разклонени пръчковидни бактерии. Бифидобактериите са неподвижни като основно се заселват  в  дебелото черво и там тези бактерии ферментират голямо разнообразие на захари в млечна киселина. Бифидобактериите са в симбиоза с човешкия си домакин. В Robiotic 12 се съдържат следните пробиотични бактерии:

3.1.Bifudobacterium longum

Bifidobacterium longum е един от най-важните бактериални обитатели в човешкото тяло. Тази бактерия е много полезна, тъй като поддържа нормален храносмилателния тракт, подтиска растежа на вредните бактерии, а също така стимулира имунната система още повече че Bifidobacterium longum е един от първите обитатели на стомашно-чревния тракт на кърмачета, особено при тези, които са били кърмени.

3.2.Bifudobacterium Breve

При малки бебета, които са кърмени, е установена наличност на Bifudobacterium Breve сред бактериите на дебелото черво. Оказва се, че с напредване на възрастта, много хора губят голяма част от бактериите Bifudobacterium Breve, като наличността пада под десет процента от свързаните полезни бактерии в храносмилателната система, като останалите не допринасят същите ползи като нея. Много важно - по време на болест или стрес  бактериите Bifudobacterium Breve може да бъдат допълнително колонизирани в чревния тракт за да бъде намален дискомфорта при храносмилателни заболявания, тъй като те имат способността им да преработват повечето видове храни, дори и растителни влакна, които обикновено се считат за несмилаеми.

3.3.Bifudobacterium Bifidum

Bifidobacterium Bifidum is one of several microbes that are used as probiotics, also known as the “good” bacteria.Bifidobacterium Bifidum е един от основните щамове на „добрите” бактерии, които изграждат чревната флора и основно се заселва в дебелото черво. Although there are many benefits of Bifidobacterium Bifidum such as decreasing allergies and preventing certain tumors, it's most known for the many benefits in helping with digestion.Въпреки че са познати много ползи от Bifidobacterium Bifidum като намаляване на алергии и предотвратяване на някои тумори, тя е известна най-вече с многото ползи за подпомагане на храносмилането. Bifidobacterium Bifidum is a natural part of the human body, although they're found mostly in the gastrointestinal tract.Bifidobacterium Bifidum е естествена част в различни части на човешкото тяло, въпреки че тя съществува най-вече в стомашно-чревния тракт. Other places they've been found in the human body include the mouth, the vagina and in breast milk. Другите места, където са открити в човешкото тяло, са устата, вагината и в майчиното мляко.The inclusion of this species in the human body helps to build up the immune system, lower the cholesterol levels, lessens the chance of allergies, aid in digestion and helps to prevent the effects of tumors in colon cancer. Този вид бактерия помага за изграждане на имунната система, понижаване на нивата на холестерола, намалява вероятността от алергии, помощ при храносмилането и помага за предотвратяване на ефектите от тумори при рак на дебелото черво. Bifidobacteria has also been very effective as a remedy for vaginitis, diarrhea, irritable bowel syndrome,... Bifidobacterium Bifidum е също много ефективно средство за лечение на вагинит, диария, синдром на раздразнените черва,

3.4.Bifudobacterium Infantis

Бебетата се раждат със стерилни черва, но бързо се развиват собствена чревна флора от бактерии, придобити по време на раждането, от коластрата и след това от майчината кърма и други източници на храна. Един от първите обитатели на червата при бебетата е позната бактерия Bifudobacterium Infantis. През последните няколко години една теория, наречена "хигиенна хипотеза" доказва, че увеличението на алергичните заболявания, включително астма, атопичен дерматит и атопичен ринит в много от развитите страни, се предизвиква от липсата на ранното заселване на пробиотични бактерии.

Дългогодишно международно научно изследване показва ясно разликата между бионаличността на Bifidobacterium infantis в изпражненията на бебета в Гана (в тази страна е налице ниско ниво на  алергични заболявания) и в изпражненията на децата, родени в по-богатите страни (където има висока честота на алергии). Доказано е, че нивата на Bifidobacterium infantis, към който имунната система на децата е била изложена в ранно детство, са по-високи в Гана, отколкото в по-развитите страни. Тези различия се обясняват със стерилните условия в болниците в по-богатите страни, с по-малкия размер на семейството, широкото използване на антибиотици, добра хигиена, както и различията в майчината кърма в богатите страни в сравнение с Гана в резултат на различното хранене. И докато всички тези "подобрения" трябва да са добри неща, е ясно, че те са нож с две остриета. Някъде по пътя ние губим нашето население от добри бактерии, докато се стремим да избегнем лошите. Bifidobacterium infantis е от жизненоважно значение за здравето на бебетата, когато се изграждат основите на една здрава имунна система. Очевидно е, че ако при майката липсват такава добри бактерии, тогава тя няма да има достатъчен брой, които да преминат от нея в бебето й. Или както заявява един от изследователите: "Или липсата на излагане на бебета на конкретен bifidobacterial вид или премахване на bifidobacterial видове в червата чрез използване на антибиотици, или и двете, биха могли да променят наличието в децата на важни бактериални антигени в критичен момент в съзряването на имунната система." А ефектът на Bifidobacterium infantis или липсата на такава - продължава през целия живот.

3.5.Bifudobacterium lactis

Екип от учени със седалище във Финландия наскоро демонстрира за първи път, че пробиотични бактерии Bifudobacterium lactis са в състояние да екранират (да защитят) епителните клетки от клетъчни щети, причинени от токсичните вещества, отделяни при ферментацията на хранителни продукти с високо съдържание на глутен.

3.6.Lactobacillus Plantarum

Храни, богати на Lactobacillus plantarum обикновено са ферментирали зеленчуци и зърнени храни. Масовото производство и консумация на изкуствено ферментирали храни в последните години намалява наличието на тази естествена пробиотична култура в нашето тяло. Основната способност на Lactobacillus Plantarum е да произвеждат антимикробни вещества, които ще им помогнат да оцелеят в стомашно чревния тракт на човека.

3.7.Lactobacillus casei

За този специфичен вид на лактобацилус е документирано, че има широк рН и температурен диапазон, и допълва растежа на Lactobacillus acidophilus , a producer of the enzyme amylase (a carbohydrate -digesting enzyme). ацидофилус, който е производител на ензима амилаза, който усвоява въглехидратите. It is known ^{[ by whom? ]} to improve digestion and reduce lactose intolerance and constipation . Известно е, че Lactobacillus casei способства за  подобряване на храносмилането и за намаляване на непоносимост към лактоза и запек. Това са грам-положителни, пръчковидни представители на кисело млечните бактерии. Те са облигатни (задължителни) за стомашно – чревния тракт и половите органи. В промишлеността се използват като пробитици на човека (оздравителна жива култура), като дрожди за подквасване на мляко. Живите бактерии намаляват диарията, променят микрофлората на храносмилателния тракт, при преминаването си през Стомашно Чревния Тракт укрепват имунната система. Съвместими с други пробиотици.

3.8.Lactobacillus paracasei

Съществуват редица научни изследвания, които доказват че Lactobacillus parcasei подобрява храносмилането и имунната функция, както борбата с лошите бактерии. Тези полезни бактерии също могат да помогнат на тялото и в много други начини. Например, този щам на чревната флора помага да се успокоят храносмилателни разстройства, подпомага различни щамове на бактерията, както и подобрява усвояването на хранителните вещества и липидите в червата.

3.9.Lactobacillus rhamnosus

Lactobacillus rhamnosus е пробиотична бактерия, която първоначално е разглеждана като подвид на Lactobacillus casei , but later genetic research found it to be a species of its own. L. casei, но по-късно генетичните изследвания я отделят като отделен вид пробиотична бактерия. Lactobacillus rhamnosus подтиска растежа на най-вредните бактерии в червата. It is used as a natural preservative in yogurt and other dairy products to extend the shelf life.Тя се използва като естествен консервант в кисело мляко и други млечни продукти за удължаване на срока на годност. Some studies have been done on its in vivo effects.

3.10.Lactobacillus acidophilus.

Лактобацилус Ацидофилус (ЛА) е една от най-полезните бактерии за човешкия организъм. Тя се съдържа в някои ферментирали млечни продукти и хранителни добавки. Приемана в достатъчни количества, тя се заселва в храносмилателната и пикочо-половата система и подобрява здравето. Досега са установени следните полезни ефекти:

1.    Подобрява екологията на червата и не допуска развитието на болестотворни микроби, като пречи на залавянето им за стените на червата,

2.    Променя рН и кислородното съдържание и произвежда бактерицидни вещества (водороден прекис, млечна и оцетна киселина и др.).

3.    Произвежда ензими, в това число лактаза, която е необходима за усвояването на млечната захар - така може да се помогне на хора с непоносимост към мляко и особено на кърмачета с диария, дължаща се на лактазна недостатъчност.

4.    Предпазва червата и пикочо-половата система от бактериални и гъбичкови инфекции.

5.    Намалява образуването на канцерогени и развитието на вредни бактерии в червата.

6.    Намалява диарията, причинена от радиация или химиотерапия;

7.    Намалява нивото на вредния холестерол.

 Майките, които кърмят бебетата си, могат да ги предпазят от екзема и астма, ако вземат достатъчно пробиотици (ацидофилус и бифидобактерии) по време на бременността и кърменето. Бебетата нормално получават тези полезни бактерии от своите майки, докато минават през родовия канал, но при цезарово сечение вместо с пробиотици, много бебета се заразяват с болестотворни бактерии, причиняващи т. нар. вътреболнични инфекции – стафилококи, стрептококи, коли-бактерии, клостридия и др.

3.11.Lactobacillus bulgaricus (Пръчковидната бактерия).

Изолирана през 1905 година от д-р Стамен Григоров. В своите класически трудове известният руски учен Иля Мечников - един от основателите на съвременната имунология, свързва дълголетието на българския народ с консумацията на кисело мляко и набляга на факта, че Lactobacillus bulgaricus е единствената бактерия, която никога не е увреждала човешкия организъм по какъвто и да било начин. Мечников е първият учен създал лечебен препарат на базата на Lactobacillus bulgaricus, наречен 'Lactobacillin'. Съставна част от повечето пробиотични продукти в света.

3.12.Streptococcus thermophilus (кълбовидната бактерия). Единствената безвредна за човека стрептококова бактерия. На 7 април 2010 в световния журнал по гастроентерология бяха публикувани резултатите от широкомащабно изследване от смесен научен екип от Аржентина и САЩ за позитивния терапевтичен ефект от Streptococcus thermophilus във ферментиралото мляко върху хроничния гастрит.

Последните две бактерии предизвикват млечно-киселата ферментация на млякото, вследствие на която се получава прочутото кисело мляко в България.

4.Малтодекстрин. Малтодекстринът е полизахарид, който се използва като хранителна добавка. Това е един от най-бързо усвоимите въглехидрати. Ако ги сравним с глюкозата, той е 10% по-бързо усвоим. Изключително полезен е за хора, които имат нужда от бързо възстановяване на гликогенните нива  (нужда от въглехидрати) в тялото.  Често се използва като заместител на захарта. Произвежда се главно от нишесте и се използва предимно за производство на детски храни, или диетични храни.

5.Микрокристална целулоза

6.Капсулата – хипромелоза

7.Антислепващ агент: силиконов диоксид

8.Оцветител: титаниев диоксид

ПРОБИТИК 12 не съдържа лактоза и глутен!

Пътят към доброто здраве зависи от най-важния имунен орган – червата. Там действа PROBIOTIC12 с иновативната формула на “LR HEALTH AND BEAUTY SYSTEMS” и спомага в дългосрочен план да се подобри самозащитата на организма.

-

Допълнителна информация!

Направих едно проучване за да разбера доколко новият ни продукт PROBIOTIC 12 е конкурентен на пазара сред многообразието от предлагани пробиотици. Описаното в този материал има за цел да разберем какво е важно, къде да търсим разликата и защо трябва да ВНИМАВАМЕ при определено ниски цени за пробиотици.

Важно за пробиотиците:

-         да са в капсула, защото това е защита за преминаването на бактериите през стомаха за безопасно достигане на стомашно-чревния тракт. Пробиотик 12 освен желатиновата капсула, която се разгражда бавно от стомашните киселини, има допълнителна защита от ИНУЛИНА (ФРУКТО – ОЛИКОЗАХАРИДИТЕ), който има желиращ ефект.

-         Комбинацията от няколко бактерии е по-добра за възстановяване на сложната хармонията в червата, отколкото един или два вида.

-         Не по- малко от един милиард бактерии за да има ефект.

В момента в търговската и аптечната мрежа се продават:

·                     Изсушени чрез замръзяване пудри, които се препоръчва да се използват разтворени във филтрирана вода и да се приемат на празен стомах. Студената вода инактивира бактериите. Пудрата от пробиотици започва да действа в устата, преди да премине надолу в храносмилателната система. Трябва да се контролира количеството на специфичния вид бактерия измежду многото такива в различни рекламирани продукти. Те могат да съдържат много малко от желаната бактерия. Този тип пробиотици са силно уязвими при преминаване през стомашната среда.

·                     Капсули, съдържащи определени видове, се предпочитат пред пудрите поради факта, че се разтварят на точно определено място.

·                     Течности - съдържат най-неподходящата форма на бактериалните добавки. Те са годни в продължение на 2 седмици след производството им. Осигуряват много малък полезен ефект.

Част от производителите не описват в съдържанието броя на активни бактерии, а някои не описват дори вида на пробиотиците.

Огромната част пробиотици са с една или две бактерии. Има и няколко производителя, които твърдят, че техните продукти с 6 и 7 вида бактерии са недостижими, уникални и т.н.

Примери:

Всяка капсула от 350 мг от широкорекламирания по телевизията Линекс (след ноември 2011 г.) съдържа не по-малко от 1,2 х 10⁷ лиофилизирани живи млечнокисели бактерии /Lactobacillus acidophilus, Bifidobacterium infantus v. liberorum, Streptococcus faeclum/, т.е. една лактобактерия, една бифудобактерия и полезната стрептококова бактерия термофилис. Помощни вещества: лактоза, картофено нишесте, магнезиев стеарат.

БИОГАЙА капки 5 мл.- 5 капки съдържат 100 милиона живи активни Lactobacillus reuteri Protectis.

ЕНТЕРОСАН 42 табл. 180 мг. * 30- Живи активни клетки на лактобацили и бифидобактерии, микроелементи и витамини.

ЛАКТОФЛОР BIO PLUS капс. * 90- В 100 г продукт се съдържат над 14 млн. живи и над 250 млрд. латентни клетки на Lactobacillus bulgaricus, активиращи се при попадане в киселата среда на стомаха.

НОРМОФЛОР капс. 250 мг. * 16- Съдържа лиофилизирани бактерии от селекциониран щам Lactobacillus bulgaricus.

САНОСТОЛ прахчета * 14- Рекламата казва, че е отлично съчетание на три много важни пробиотични култури, защитени от стомашната и жлъчна киселина чрез двойна обвивка, но в нито един от сайтовете не открих кои са точно трите пробиотични култури, които съставят продукта.

Биотикс / Biotics - 1 х 109 от Lactobacillus Acidophilus LA-5 и Bifidobacterium Bifidum BB-12 и помощни вещества - декстроза, желатин, нишесте, микрокристална целулоза, магнезиев стеарат.

СИНБИОТИК ЛАКТЕРА^ТМ ФИБРИ- Състав: всяка капсула съдържа над 20 милиона живи клетки на Lactobacillus Bulgaricus, 100мг фибри Nutriose FB 06.

ПРОБИОТИК ПРОТЕКСИН^® БАЛАНС- Всяка капсула съдържа лиофилизирани: Lactobacillus casei, Lactobacillus rhamnosus, Lactobacillus bulgaricus, Streptococcus thermophilus, Lactobacillus acidophilus, Bifidobacterium breve, Bifidobacterium longum и помощни вещества. Предлага от СЕВЕКС ФАРМА, с претенцията че е нейно производство, но така и не можах да открия нищо за производствените възможности на фирма с изключение на офиса и в София. Приложение: Единствения пробиотик, съдържащ 7 щама на приятелски бактерии – познати като пробиотици

Пробиотици от АкваСорс:

Лактобацилус Ацидофилус- 1 капсула съдържа: Лактобацилус ацидофилус (щам DDS-1) - 110 мг (което осигурява над 1 милиард жизнени клетки към момента на производство), АФА - 100 мг, обвивка на капсулата: чист желатин - 100 мг.

Лактобацилус Бифидус- 1 капсула съдържа: Бифидус комплекс (3 вида) - 110 мг (които осигуряват над 1 милиард жизнени клетки към момента на производство), АФА - 100 мг, обвивка на капсулата: чист желатин - 100 мг. Лично мен ме притеснява фриволното съчетаване наименованията на двата различни типа бактерии (лакто-  и бифидус) в търговското наименование.

Пробиотици от Forever Living Products:

Forever Active Probiotic: L. acidophilus, B. longum, B. lactis, L. rhamnosus, L. bulgaricus, L. Plantarum. Палмово масло, желатин, глицерин, соев лецитин, пектин. Forever Active Probiotic е пробиотик с шест полезни бактерии, който не изисква съхранение в хладилник. Новата хранителна добавка на ФЛП съдържа шест вида полезни бактерии, които се причисляват към родовете на лактобацилите и бифидобактериите. Ето кои са те:

• Лактобацилус ацидофилус – възпрепятства нежеланите микроби и им пречи да се размножават.
• Бифидобактериум лонгум – изтласква вредните бактерии и намалява стомашночревните проблеми.
• Бифидобактериум лактис – спомага за намаляване на киселинността (pH) и забавя растежа на нежелателни микроорганизми.
• Лактобацилус рамнозус – предпазва стомашночревния тракт и пречи на вредните микроорганизми да се задържат в него и да причинят проблеми.
• Лактобацилус булгарикус – поддържа чистотата и баланса на тънките черва.
• Лактобацилус плантарум – запазва ключови хранителни вещества, витамини и антиоксиданти, за да противодействат на нежеланите съставки на храната, която приемаме.

PROBIOTIC 12 PLUS – DR.OHIRA”S

Съдържание според описанието:

Планинска изворна вода - ?????,

Шафраново масло

Меден прополис

Лецитин

Капсулата (гранулирано нешесте от корени на тапиока, глицерин, carrageenan and caramel color). Lactic Acid Bacteria used in fermentation: Bifidobacterium breve, Bifidobacterium infantis, Bifidobacterium longum, Enterococcus faecalis TH10, Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus brevis, Lactobacillus bulgaricus, Lacrobacillus casei, Lactobacillus fermentum, Lactobacillus helveticus, Lactobacillus plantarum, Streptococcus thermophilus.

Без лактоза, соя или глутен, Без ГМО и химикали

       Пълна пробиотична система с живи култури и оригинална вегетарианска формула - 100% Вегетариански.

       Хранителна добавка

Описанието според публикациите в интернет е: Разработен е от всепризнатия микробиолог Личиро Охира (lichiroh Ohhira) д-р и изтъкнат учен от университета в Окаяма, Пробиотик 12 Plus на д-р Ohhira съчетава древни японски методи за ферментация с модерни технологии. Оригиналната Формула ферментира в продължение на три години, като използва 12 щамове на млечнокиселите бактерии (ЛАБ), включително TH10, като методът на  култивиране на последната е патент на лабораторията на д-р Ohhira. Пробиотиците са капсуловани с пребиотици (хранителна среда) от ферментирали зеленчуци, плодове, гъби и водорасли. Тази смес доставя пълна пробиотична система, включително пребиотици, ензими, микроелементи, органични киселини. Пробиотик 12 Plus на Д-р Ohhira подкрепя собствената на индивида уникална флора и насърчава здравословното усвояване на хранителните вещества, обмяната на веществата, както и имунния отговор.

Начин на употреба

За най-добри резултати се взема една (1) капсула два пъти дневно на гладно (1 час преди или 1 1 / 2 часа след хранене) или както е разпоредено от основния си доставчик на здравни грижи. Временни реакции, като например леко подуване на корема или леко слабително или constipating сила са знаци, че полезни бактерии ремоделират, детоксикират и подобряват на чревната среда. Ако тези ефекти продължат повече от 10 дни, консултирайте се с вашия лекар.

Цена на едро за опаковка с 60 капсули – 67.00 лева, която е по – ниска от цената на Пробиотик 12 на LR, но трябва да се пият по 2 капсули на ден, тъй като нашия е една капсула на ден, което ги прави напълно съпоставими като цени.

 Разпространява се основно чрез интернет магазини, което за мен лично е доста притеснително. Още повече при търсене в сайта на университета в Окияма, където според рекламите е изследовател,  името на д-р Личиро Охира (lichiroh Ohhira) не може да бъде намерено.  След това изведнъж се сетих, че в японския език не съществува звукът „Л” и знак за него, което съвсем задълбочи мистерията около този пробиотик, неговия „автор” и мястото и начина, по който се произвежда. При издирване на д-р Ичиро Охира вече попаднах и на фирмата му за производство на биологично активни добавки, но там в продуктовата листа не съществува широко рекламирания в интернет „Пробиотик 12 плюс”.

PROBIOTIC 12 на „LR HEALTH & BEAUTY SYSTEMS”

Основни съставки:

Фрукто-олигозахариди (40%), царевично нишесте, бактерии (В.longum, В. Breve, В. Bifidum, В. Infantis, B.lactis, L. Plantarum, L. casei, L. paracasei, L.rhamnosus, L . acidophilus. L. Bulgaricus, S. thermophilus), малтодекстрин. Не съдържа лактоза и глутен.

Чрез патентованите микрокапсули се гарантира оцеляването на един милиард бактерии от 12 различни бактериални щама, обединени в една капсула! Двойната микрокапсула осигурява сигурна защита за преминаването им през стомаха.

ИЗВОД: не открих конкурентен продукт на нашия!!!

 

 

Още допълнителна информация

Пробиотик

Думата „пробиотик" е сравнително нова и се смята, че за първи път е употребена от Фердинанд Верджин през 1954 г. В своята статия (Vergin F. Anti-und Probiotika. Hippokrates 1954) той сравнява вредните ефекти на антибиотиците и благоприятните такива на полезните бактерии, като ги нарича "probiotic". Думата пробиотик е от гръцки произход: pro-за, bios- живот, т.е. „за живот". Верджин определя пробиотиците като смесена култура от бактерии, които оказват благоприятно действие върху приемащия ги организъм, чрез подобряване на неговата микрофлора.

Много по-късно - в 2002 г. е постигнат официален консенсус по дефиниране на пробиотиците. Дефиницията, приета от Международната здравна организация (WHO), гласи: "Пробиотиците (наричани също бактерии, или култури) са живи микроорганизми, които приети в достатъчно количество влияят здравословно на човешкия организъм".

Най-важно място сред различните видове пробиотици заемат Lactobacillus Bulgaricus и бифидобактериите, а най-известната симбиоза, наречена S85, е симбиозата между Lactobacilus Bulgaricus и Streptococcus Thermophilus, съдържаща се в оригиналното българско кисело мляко. Тя се счита за прародител на пробиотика.

Едно от най-важните изисквания към пробиотичните бактерии е способността им да се запазят живи при преминаването си през горните раздели на стомашно-чревния тракт. Там те са подложени на въздействието на различни фактори, като киселинност на стомашния сок, алкалност на жлъчните киселини, химически вещества в стомашночревните сокове, биологични ефекти на панкретичните ензими, т.н. Пробиотичните бактерии и щамове трябва да притежават качества, позволяващи им да преминат тази бариера и да достигнат живи и в достатъчно количество до дебелото черво, където се заселват и размножават.

Пробиотичните бактерии оказват положително въздействие върху организма на човека като директно се колонизират върху интестиналната мукоза на червата и започват да произвеждат жизнено важни ензими и клетъчни биопродукти. Пробиотичните бактерии не са постоянен обитател на човешката микробна флора, ето защо трябва да се приемат с храна постоянно и продължително време, за да се почувстват здравословните им ефекти.

Пребиотик

Пребиотиците са несмилаема субстанция, най-често въглехидрати с ниско молекулно тегло - олигозахариди (като олигофруктоза и инулин), които се съдържат в много растения и са нормална съставна част на млякото на всички бозайници. Те са естествената среда, в която пробиотиците живеят и се хранят преди да попаднат в човешкия организъм. Попадайки там чрез храната, те достигат непреработени до дебелото черво, където служат за храна на пробиотиците - лактобацили и бифидобактерии. Така те поддържат размножаването на полезните бактерии, които подтискат развитието на патогенните микроби и действат оздравяващо на целия организъм.

Синбиотик

Синбиотикът е съчетание от пробиотици и пребиотици.

Непреработените пребиотици, попаднали в дебелото черво, създават благоприятна среда за съществуването и размножаването на пробиотичните бактерии, които влияят здравословно на човешкия организъм. Поради тази причина, в много от пробиотичните храни се добавят пробиотици и пребиотици. Това са така наречените синбиотици.

Линкове към видеоматериали за пробиотици в www.youtube.com

http://www.youtube.com/watch?v=UDhgLSVLf-M&feature=related – немски

http://www.youtube.com/watch?v=-WNTWKIdY4A&feature=related - словенски

http://www.youtube.com/watch?v=ShAtRmMHaCA&feature=related – български

http://www.youtube.com/watch?v=n5ncEAH2Vgc                          английски

http://www.youtube.com/watch?v=OlL-LmNvOa0&NR=1 английски

http://www.youtube.com/watch?v=n5ncEAH2Vgc&NR=1             Д-р Джералд Люис

от Нова Зелендания

http://www.youtube.com/watch?v=OlL-LmNvOa0&feature=related

Човешката слюнка лесно се колекционира с неинвазивни методи. Съдържа много съставки, които са интересни за скрининг, диагностика и мониториране. Множество проучвания през последните 40 години показват корелация между серумните и слюнчените нива на изследваните параметри. Локалното приложение на пробиотици би могло да модифицира по някакъв начин оралната екосистема и да повлияе имунния отговор. Резултатите от пилотно проучване при локален орален прием на таблетки ActiFlora показват че приема на таблетки, които съдържат Lb.bulgaricus и Str.thermophilus повишава нивата на секреторния IgA, което най-вероятно отразява подобрявяне на локалната имунозащита.

1. Антитуморен ефект на дебелото черво - Антимутагенна активност; Променя про-канцерогенната активност на колонизираните микроби; Стимулира имунната функция; Влияе на концентрацията на жлъчни соли;

2. Свръхрастеж в тънките черва - Лактобацилите влияят на активността на свръхрастежа, като намаляват токсичните метаболити и антибактериалните характеристики;

3. Сърдечни заболявания - Асимилация на холестерол от бактериалните клетки; Антиокислителен ефект; Променя хидролазната ензимна активност;

4. Антихипертензивен ефект - Бактериалните пептидази действат върху млечния протеин-резултат от антихипертензивни трипептиди; компоненти на клетъчната стена действат като АСЕ инхибитори;

5. Урогенитални инфекции - Адхезия към уринарния и вагинален тракт; Инхибира Н202 продукция; Възстановява нормалната микробна флора

6. Инфекции причинени от Helicobacter pylori - Конкурентна колонизация

7. Алергии - Предпазва от транслокация на антигени в кръвния поток;

8. Модулиране на имунната система - Спомагателен ефект при антиген-специфичен имунен отговор; Регулираща/повишаваща Th1/Th2 клетки; Продукция на цитокини;

9. Устойчивост към вътрешни патогени - Спомагателен ефект, продукция на антитела; системен имунен ефект; устойчивост към колонизации; създава неподходящи условия за патогените (pH, бактериоцини);

10. Чернодробна енцефалопатия - Инхибира уреазо-продуцираща флора

11. Помагат при смилане на лактозата - Бактериалната лактаза действа на лактозата на тънките черва;

Редица други проучвания показват, че освен посочените в таблица №1 ефекти, пробиотиците произвеждат и редица ензими: protease, amylase, lipase, cellulase и т.н., витамините В1, В2, В6, В12 и други. Те синтезират също аминокиселини, включително и такива, които човешкият организъм не може сам да произведе. Засилват още усвояването от организма на електролити и микроелементи. Досега не са установени контраиндикации за използването им. Не са установени странични и токсични ефекти.

Много важно:

Ежедневна кофичка кисело мляко предпазва жените от сърдечни заболявания.

 Австралийски учени установиха, че то предпазва кръвоносните съдове от втвърдяване на по-късна възраст, което може да доведе до сърдечни заболявания и инсулт. В изследването си на жени над 70 години, които включвали "умерени количества" кисело мляко в диетата си, учените установили, че е много по-малко вероятно те да се разболеят от сърдечно заболяване.

 Смята се, че киселото мляко увеличава нивата на HDL-холестерола, наричан още добър холестерол. В изследването си сред 1080 жени, учените им задали въпроси за начина им на живот и диетата им, а каротидните (сънните) им артерии били контролирани в продължение на три години. Тези от тях, които изяждали около 100 грама кисело мляко на ден, имали по-здрави кръвоносни съдове.

Материалът е разработен от Вангел Панов

Гел за пиене Алое Вера Freedom

ГЕЛ ЗА ПИЕНЕ АЛОЕ ВЕРА FREEDOM

Естествена подкрепа за вашия организъм

Гел за пиене

Алое Вера Freedom – 1000 мл.

Препоръчителна доза:

3 х 30мл. дневно.

Какво представлява ревматоидният артрит?

Ревматоидният артрит е системна автоимунна болест, която причинява хронично (дългопродължаващо) възпаление на ставите. Ревматоидният артрит може също да засегне тъканите около ставите, както и други органи в цялото тяло.

Автоимунни са тези заболявания, при които имунната система на човека атакува "по погрешка" тъканите и органите на собственото му тяло, които трябва да защитава. Имунната система представлява изключително сложна организация на специализирани клетки и биологично активни молекули (антителата са едни от тях), които имат за цел да унищожат всеки "нашественик" в човешкото тяло, било то бактерии, вируси, чужди тела и др. В кръвта на пациентите, страдащи от автоимунна болест, се намират антитела (специални белтъчни молекули, които атакуват определени клетки, тъкани и органи), имунни клетки и молекули посредници, които атакуват собствените за тялото тъкани, като предизвикват в тях възпаление.

Тъй като при ревматоидния артрит този процес може да засегне много органи в тялото, заболяването се определя като системно и често се нарича ревматоидна болест.

Повече информация за анатомия на:

Какво е става?

За да бъде разбрана същността на засягане на ставите при ревматоидния артрит е необходимо да се създаде елементарна представа за строежа на ставите.

Става се нарича тази структура, в която се осъществява движение между две или повече съседни кости. Участъкът от костите, където те контактуват едни с други, се нарича ставна повърхност и е покрит от слой твърдоеластична тъкан - хрущял. Всяка става е заобградена от слой здрава и плътна съединителна тъкан, която се нарича ставна капсула.

Ставната капсула загражда ставна кухина. По вътрешната си повърхност ставната капсула е постлана от тънък слой нежна тъкан, която се нарича синовиална мембрана. Синовиалната мембрана произвежда минимално количество течност, наречена синовиална, която осигурява гладкото приплъзване на ставните повърхности на контактуващите кости. Ставните връзки (лигаменти) са здрави и нееластични вървовидни или лентовидни съединителнотъканни структури, които се намират вътре или извън ставната капсула и стабилизират ставата.

Движенията във всички стави в човешкото тяло се осъществяват от намиращите се около тях мускули. Мускулите се захващат за костите чрез здрави структури, наречени сухожилия.

Какво е артрит?

Артрит означава възпаление на една или повече стави. Ставното възпаление при ревматоидния артрит предизвиква подуване, болка, скованост и зачервяване в ставите както и много други симптоми. Възпалението при ревматоидния артрит може да засегне също околоставните тъкани: сухожилия, мускули, връзки, нерви и др.

Насочените срещу собствените стави клетки и молекули на имунната система атакуват синовиалната мембрана и предизвикват възпаление в нея - синовит, което е най-важната характеристика на ревматоидния артрит.. В хода на този процес от клетките на възпалението се отделят редица ензими и други биологично активни молекули. Това възпаление на синовията води до нейното разрастване първоначално вътре а после и извън ставната кухина. Новообразувалата се болестна възпалителна тъкан се нарича панус и уврежда постепенно ставния хрущял, костта, разположена под ставния хрущял, ставните връзки, сухожилията, мускулите, кръвоносните съдове, нервите и т.н.

При някои от пациентите, стардащи от ревматоиден артрит, хроничното възпаление води до унищожаване на ставния хрущял, костта на ставните повърхности и ставните връзки. Съчетано с отслабване на мускулите и свиване на сухожилията им, това предизвиква типична деформация на ставите. Така например пръстите на ръцете се деформират под формата на "лебедова шия".

Ставите могат да станат по-малко подвижни както и по-халтави.

Увреждането на засегнатите стави може да настъпи рано в хода на заболяването и да се задълбочава с времето. Установено е, че тежкото, прогресиращо увреждане на ставите не показва връзка със степента на болката, сковаността и подуването при същите тези стави. Деформациите са най-силно изразени в областта на ръцете, дланите и ходилата, но също така и в коленете и лактите.

Характерно за ревматоидния артрит е, че обикновено се засягат много стави и то по симетричен начин (т.е. засегнати са двете колена, малките стави на двете ръце, двете китки, двете тазобедрени стави и т.н.). Най често засегнати са малките стави ( ставичките на китките, ръцете и пръстите, ходилата, шийния отдел на гръбначния стълб) както и тазобедрените, коленните ,лакътните и глезенните стави. В хода на заболяването обикновено около ставите и в останалите части на костите се развива тежка остеопороза.

Защо ревматоидния артрит е системно заболяване?

Това означава, че освен ставите, болестта може да засегне и много други органи и системи на тялото. Най-честите извънставни прояви са следните:

мускулоскелетни промени - увреждането на околоставните мускули предизвиква атрофията им (отслабване и скъсяване на мускулите). За атрофията допринасят и "неизползването" на мускулите поради болката, отока и сковаността. Засягането на мускулите е най-силно изразено в ръцете. Често при болните от ревматоиден артрит се получава и синдром на карпалния тунел, засягащ дланите и китките.

остеопорозата е често усложнение на ревматоидния артрит, както около засеганатите стави, така и във всички кости на тялото

кожни промени - по кожата на болните от ревматоиден артрит се откриват различно големи (обикновено с големина на грахово или царевично зърно) безболезнени и твърди подутини, наречени "ревматоидни възли". Те се намират най-често в близост до ставите, върху костна подложка. Друг тип кожни промени са тъмно виолетови петна - "пурпура", които се получават в резултат на излята в кожата кръв от променени кожни кръвоносни съдове.

съдови промени - засягането на съдовете при ревматоидния артрит се нарича "васкулит".В зависимост от това кои съдове са засегнати, васкулитните поражения могат да се изявят навсякъде, но най често такива се наблюдават в кожата като пурпура или язви.

сърдечни промени нерядко при ревматоиден артрит се получава събиране на течност в перикарда (ципестата обвивка на сърцето), вследствие на възпалението му. Това може сериозно да затрудни изстласкването на кръв от сърцето. В тежките случаи болестните процеси при ревматоидния артрит могат да предизвикат възпаление на сърдечния мускул (миокарда), на клапите на сърцето и на кръвоносните съдове "хранещи" сърцето (коронарните артерии).

белодробни промени - в хода на ревматоиден артрит в белите дробове могат да се образуват фиброзни сраствания (т.е. нормалната белодробна тъкан се заменя от нефункционираща съединителна тъкан) или вследствие на възпаление на ципестата обвивка на белите дробове (плеврит) около тях може да се натрупа течност. Всичко това може сериозно да увреди функцията на белите дробове и да доведе до дихателна недостатъчност.

промени в храносмилателния тракт - болестта рядко засяга директно храносмилателния тракт. Може да е налице сухота в устата като част от картината на синдром на Сьогрен (виж "Синдром на Сьогрен), който може да съпътства РА. По-скоро дългопродължаващото противовъзпалително лечение при РА (например с нестероидни противовъзпалителни средства) може да доведе до изявата на странични ефекти от страна на храносмилателния тракат като възпаление на стомашната стена (гастрит) или развитие на стомашна язва. Ако в рамките на ревматоидния артрит се развие васкулит на коремни кръвоносни съдове, може да бъде засегната всяка една част от храносмилателния тракт, но това се наблюдава рядко. Евентуално засягане на черния дроб може да предизвика дискомфорт и тежест в дясното подребрие.

бъбречно засягане - директното засягане на бъбреците не е типично за РА, но често се получава вследствие на дългото лечение. - промени в кръвта: при болните от ревматоиден артрит често се наблюдава анемия. Това означава, че в кръвта има по-малко на брой (от нормалното) червени кръвни клетки и те са по-бедни на хемоглобин (пигмент, който осъществява преноса на жизненоважния кислород до тъканите). В никакъв случай анемията не е характерна само за РА, тя се среща и при много други заболявания.

промени в нервната система - деформацията на ставите и околните тъкани често води до засягане и "заклещване" на минаващите оттам нерви. Пример за това е синдромът на карпалния канал.

промени в очите - при ревматоиден артрит очите нерядко могат да бъдат сухи и/или възпалени. Това е част от картината на синдрома на Сьогрен.

Как протича ревматоидния артрит?

Както много други автоимунни заболявания ревматоидният артрит има периоди на обостряне или активиране (когато симптомите се изявяват с пълна сила или се появяват нови такива) и такива на ремисия (в които оплакванията силно намаляват или някои от тях напълно изчезват).

Съвкупността и изразеността на оплакванията могат да се различават както между отделните болни, така и при един и същи пациент в различни етапи от болестта.

Ревматоидният артрит е хронично заболяване и може да продължи с години. Въпреки това при болните могат да бъдат налице дълги периоди в които те нямат никакви оплакваnия.

Все пак, ревматоидният артрит е прогресиращо заболяване, което има тенденция към тежко увреждане на ставите и инвалидизиране на пациентите във времето. При много от болните са затруднени ежедневни дейности като стоене, ходене, обличане, миене и къпане, ходене до тоалетна, приготвяне на храна и самообслужване, работни умения и т.н.

Кой боледува от ревматоиден артрит?

Ревматоидният артрит е честа ревматологична болест. Така например в САЩ има над 2 милиона болни от РА.

Ревматоидният артрит засяга хора от всички възрасти, етноси, социални и расови групи.

Жените боледуват три пъти по-често от мъжете. Появата на ревматоиден артрит се регистрира най-често между 35 и 60 годишна възраст, но може да засегне деца, юноши и стари хора. Подобната на ревматоиден артрит болест, която се среща при децата и юношите се нарича ювенилен ревматоиден артрит (ЮРА).

В някои фамилии се наблюдават по-голям брой болни, което предполага наличието на генетична предпоставка за възникването на болестта.

От какво се причинява ревматоидният артрит?

На настоящия етап причината за възникването на ревматоидния артрит е неизвестна. Много вируси, бактерии и гъбички са били обвинявани като първопричина за болестта, но ролята на нито един от тях не е доказана. Засега е известно следното:

съществува генетична предразположеност за развитие на болестта. Това обяснява по-високата честота на заболяването в определени фамилии и по-високия риск за развитие на РА сред родственици на болни от РА. В 70% от болните от РА се открива генът HLA-DR4 от комплекса на тъканната съвместимост.

редица фактори от външната или вътрешната среда като вируси и други инфекциозни агенти отключват абнормна функция на имунната система, при което определени имунни клетки (наречени лимфоцити) се активират и произвеждат редица биологично активни молекули като антитела, интерлевкини и цитокини, които осъществяват имунна атака в ставната синовиална мембрана и евентуално в други органи.

факторите от околната среда също играят определена роля - наскоро бе установено ,че тютюнопушенето увеличава риска за развитие на ревматоиден артрит.

хормонални фактори също имат значение - това обяснява донякъде значително по-високата честота на заболяването при жените.

Какви са симптомите на ревматоидния артрит

Симптомите на ревматоидния артрит се появяват и изчезват в съответствие със степента на възпалението в тъканите. Болестта се счита за активна, когато тъканите са възпалени. Когато тъканното възпаление утихне, болестта е неактивна (намира се в ремисия).

Ремисиите могат да настъпят спонтанно или под влияние на лечението и могат да продължат седмици, месеци и дори години. По време на ремисиите симптомите на болестта изчезват и пациентите се чувстват добре като цяло. Когато болестта се активира наново (релапс), оплакванията отново са налице. Протичането на болестта има индивидуални характеристики при всеки един пациент и редуването на обостряния и ремисии е типично.

Изброените симптоми са характерни за ревматоидния артрит, когато болестта е активна. "Палитрата" от оплаквания е различно изразена, но засягането на ставите е задължително. Симптомите могат да се разделят най-просто на оплаквания, произхождащи от ставите и околоставните тъкани, такива, произхождащи от други органи и системи в тялото и общи симптоми:

Оплаквания от страна на ставите и заобикалящите ги тъкани:

скованост в ставите и мускулите и намален обем на движение в ставите: най-ярко изразена е сутрин или след по-продължителни периоди на обездвижване. Обикновено трае по-дълго от 30 мин (често до час) и се подобрява с раздвижване, извършване на някаква дейност, топъл душ или масаж. Често подобно оплакване е налице и в следобедните часове ("сутрешна скованост и следобедна умора").

болка в ставите - може да бъде по-силно или по-слабо изразена, но обикновено се описва като дълбока, постоянна и тъпа. Болката има няколко източника - от възпалението на синовията, от раздуването на оточните тъкани и от претоварване на ставата. Болката е обикновено по-силна в сутрешните часове.

подуване на ставите - вследствие на производство на по-голямо количество синовиална течност от възпалената и разрастнала синовиална мембрана на ставата. Ставната капсула определя ограничен обем на ставната кухина и затова засегнатата става отича. Отокът може да засяга и околоставните тъкани и те изглеждат "пухкави".

зачервяване и затопляне на засегнатите стави - това са класически признаци на всеки възпалителен процес. По-големият приток на кръв, а с това и на биологично активни вещества и клетки води до повишени обменни процеси в зоната на възпалените тъкани, при което се отделя по-голямо количество топлина.

засягане на много стави по симетричен начин (от двете страни на тялото) - най-често засегнати са малките ставички на китките и ръцете (обикновено се засягат метакарпофалангеалните стави, намиращи се в основата на пръстите и проксималните интерфалангеални стави, представляващи първата от основата към периферията става на всеки пръст, докато ревматоидния артрит почти никога не ангажира дисталните интерфалангеални ставички, т.е. тези намиращи се под върха на пръстите), както и малките стави на ходилата. Други често засегнати стави са лакътните, коленните, глезенните, тазобедрените и раменните. Това обикновено затруднява ежедневни елементарни дейности като извършване на тоалет, обличане и събличане, отваряне на врати, писане и др. Много рядко се засяга само една става и тогава оплакванията имитират тези при други видове остри и хронични артрити.

деформация на ставите и околоставните структури - напредването на възпалителния процес води до разрушаване на ставния хрущял, ставните повърхности на костите, стабилизиращите структури на ставите и др., което в съчетание с атрофията на мускулите води до изкривяване (деформация), нарушаване стабилността и функцията на засегнатите стави.

много рядко ревматоидния артрит може да засегне някои от малките ставички на ларинкса, в които с помощта на специални мускули се извършва опъването и разхлабването на гласните връзки. Това може да предизвика загрубяване на гласа.

атрофия (отслабване и скъсяване) на мускулатурата - дължи се както на самия възпалителен процес, така и на обездвижването на мускулите поради болката и подуването. Може да са налице и различно изразени по сила болки в мускулите (миалгии).

увреждане на периферни нерви - деформацията на ставите и засягането на околоставните тъкани може да причини по съседство увреждане на някои от периферните нерви (напр. синдром на карпалния канал).

Какви са симптомите от страна на други органи и системи?

Симптоми от страна на други органи и системи:

очни промени - възпалението на очните, носните и слюнчните жлези води до зачервяване и сухота в очите и устата, което се определя като синдром на Сьогрен.

белодробни симптоми - ревматоидното възпаление на обвивката на белите дробове (плеврит) предизвиква болка в гръдния кош при дълбоко вдишване и кашляне. Възпалена може да бъде и самата белодробна тъкан, при което в нея се образуват т.нар. "ревматоидни възли".

сърдечно засягане - ревматоидното възпаление при ревматоидния артрит обикновено засяга обвивката на сърцето (перикардит), което предизвиква болка зад гръдната кост, която се променя по сила в легнало положение или при навеждане напред.

изменения в кръвта - ревматоидния артрит може да обуслови развитието на анемия (представлява намален брой червени кръвни клетки и/или нисък дихателен пигмент - хемоглобин, носещ кислорода към тъканите на тялото). Намаление в броя на белите кръвни клетки може да предизвика уголемяване на слезката (далака), съпроводено от тежест или болка в лявото подребрие. Ниският брой бели кръвни клетки повишава риска от развитие на опасни инфекции у болните от ревматоидния артрит.

симптоми от страна на кожата - по кожата на болните от ревматоиден артрит се наблюдават твърди, окръглени и неболезнени "бучици", разположени близо до ставите на твърда костна подложка. Често са налице на гърба на лактите или около пръстите, на места където се осъществява често триене. Тези образувания се наричат "ревматоидни кожни възли". Обикновено не предизвикват оплаквания, но макар и рядко, могат да се възпалят и да станат болезнени.

засягане на кръвоносните съдове - възпалението на кръвоносните съдове се нарича васкулит. Васкулитът е рядко и сериозно усложнение на болестта, което обикновено е налице при голяма давност и тежест на ревматоидния артрит. Васкулитът влошава доставката на кръв към тъканите и това води до тяхната "смърт". Това се наблюдава най-често по кожата като виолетово-черни петна около нокътните ложета или като кожни язви по краката. Виолетовите кожни петна се наричат "пурпура".

Какви са общите симптоми?

Това са оплаквания от цялото тяло, за които не може да се каже, че произлизат от определен орган или система. Такива са:

повишена телесна температура - свидетелства за активност на болестта и обикновено има стойности под 38 градуса по Целзий

загуба на тегло

безсъние

нощни изпотявания

отпадналост

загуба на апетит

лесна уморяемост

депресия

Понякога общите симптоми могат да се появят преди ставните и тогава оплакванията трудно могат да бъдат разграничени от тези при грип и много други вирусни заболявания.

Следните по-важни характеристики на заболяването предполагат ремисия в хода на РА:

сутрешна скованост, траеща по-малко от 15 минути

липса на умора и отпадналост

липса на болка и подуване в ставите в покой и при движение

липса на оток на меките околоставни тъкани и др.

Кога да потърсите лекарска помощ и от какъв лекар?

Потърсете лекарска помощ ако забележите следните (или някои от тях) симптоми:

болка, скованост, затопляне, зачервяване и подуване в и около ставите (на китката, пръстите, врата, рамото, лактите, тазобедрениет стави, колене, глезени и ходила).

засегнати са повече от една, симетрични стави.

умора

появяваща се на определени моменти повишена телесна температура.

сутрешна болка и/или скованост в ставите и мускулите (продължаваща повече от 30 минути).

Препоръчително е да се обърнете към лекар ако тези оплаквания продължават повече от две седмици и не отшумяват с обикновено прилаганото в такива случаи самолечение в домашни условия.

Препоръчително е най-напред да се обърнете към личния си лекар. След като ви прегледа и назначи някои изследвания, Вашият личният лекар ще ви насочи ако е необходимо към ревматолог. Това е лекар, специализиран в откриването и лечението на всички системни автоимунни заболявания, които нерядко ангажират и опорно-двигателния апарат.

В стремежа към постигане на целите особено на силовите тренировки, често спортуващите пренебрегват неблагоприятния ефект, който екстремните натоварвания имат върху опорната конструкция на двигателния апарат - костите и свързващите ги стави. В повечето случаи „дългът" към ставните структури се изплаща значително по-късно, когато годините се натрупват и проблемите започват да се задълбочават.

Развива се остеоартроза, която най-общо се характеризира с износване на ставния хрущял. Основната функция на хрущялния слой, покриващ ставната повърхност е да играе ролята на амортисьор, поемащ тежестта и напрежението и улесняващ движението на костите една спрямо друга. Тази функция е особено валидна при големите стави - тазобедрена, колянна, глезенна, раменна и лакътна. Когато хрущялът изтънее и се разруши, костите започват да се трият една в друга. Това предизвиква болка и ограничаване на движението в ставата. За компенсиране на нестабилността, по краищата на ставните повърхности се изгражда нова костна тъкан под формата на т. нар. шипове.

Повишеното механично натоварване на ставите вследствие наднорменото тегло, микротравматизма (особено чест при спортисти) или системни тренировки, са основни фактори предизвикващи развитие на остеоартроза. Те предизвикват ерозиране на ставния хрущял на фона на силно ограничени възстановителни механизми - намалена способност на хондроцитите (хрущялните клетки) да синтезират хрущялната матрица в достатъчно количество и с добри биомеханични свойства. Процесът се развива паралелно с влошено локално кръвообращение, което не може да осигури адекватно количество „градивни елементи" за възстановяване на изхабения хрущял.

Основните симптоми са ставната болка (усилваща се при движение и късно през деня, но облекчаваща се от почивка), загряване и подуване на ставите, сутрешна скованост и ограничена подвижност.

За да не се допусне системното физическо натоварване да доведе до гореописаните дегенеративни и до голяма степен - необратими промени в опорно-двигателния апарат е особено важно да се вземат навременни и ефективни мерки. Това включва правилно организирана в методично отношение тренировка с умерено обременяване на ставите, както и приемане на специални храни и хранителни добавки, съдържащи подходящи вещества за поддържане на структурната и функционалната цялост на хрущяла.

Подходящ продукт за целта е гелът за пиене Aloe Vera Freedom – продукт на компанията LR Health and Beauty systems, която е високотехнологична фирма - лидер в разработката и производството на нови специализирани хранителни формули и добавки, както за клиничната практика и спорта, с пазарен ареал, обхващащ страни от три континента.- Европа, Азия и Австралия.

Гелът от алое заема важно място в ежедневния хранителен режим на много хора. Изобилието от витамини и минерали е причината, поради която милиони хора по целия свят го избират за подсилване на имунната си система, поддържане на добро здраве на храносмилателната система и заради противовъзпалителните му свойства. Каква връзка обаче има гелът от алое с доброто здраве на ставите? Гелът за пиене Алое Вера FREEDOM допълва благотворното действие на Freedom Plus. Ако комбинирате гела Алое Вера, който съдържа 89% алое, с вещества, които доказано подпомагат правилното функциониране на ставите, действието на тези вещества се подсилва. Това прави гела от алое уникален продукт, който е идеаленият начин за предпазване на ставите. Гелът Алое Вера Freedom съдържа хондроитин, глюкозамин и МСМ (метил-сулфонил-метан). Благоприятното действие на хондроитина и глюкозамина се допълва от МСМ – естествен органичен вид сяра с доказано аналгетично влияние върху ставите, което подпомага подвижността на тъканите и мускулите. Резултати от клинични проучвания доказват положителните качества на МСМ при лечението на костен артрит.

Комбинираната употреба на Freedom Plus и гела за пиене Алое Вера FREEDOM е активна програма за грижа и предотвратяване на симптомите на различните видове артрити, като костен артрит, ревматичен артрит и подагрозен артрит. Добавката се препоръчва на активни хора, спортисти, които натоварват ставите си и възрастни хора.

Глюкозаминсулфат (GS) е моноаминозахарид, който се синтезира в организма от глюкоза и глутамин. Участвува в образуването на глюкозамингликаните - голяма група извънклетъчни сложни полизахариди, които изграждат ставните повърхности и непрекъснато се разрушават при движението на ставите. Това изисква тяхната постоянна подмяна. Глюкозаминсулфат (GS) е основен компонент на мукополизахаридите, участвуващи в изграждането на структурата на сухожилията, ставните връзки и влизащи в състава на ставната течност. Глюкозамин сулфатът може да бъде открит в черупките на ракообразните (раци, скариди и т.н.) и действа като основна изграждаща единица на протеогликаните – големи молекули в хрущяла, придаващи му вискоеластичност (буфериращо свойство). Той поддържа течността в хрущяла и регулира метаболизма му, като предотвратява ненужното разрушаване на тъканите. Възпира действието на ензимите, разграждащи хрущялната тъкан и потиска действието на някои химикали. С възрастта се ограничават възможностите за синтез на глукозамин, настъпва износване на ставния хрущял, което се изразява в неговото набраздяване и изтъняване. Започва образуване на шипове. Добавянето на Глюкозаминсулфат (GS към диетата намалява опасността от развитието на артроза и други ставни заболявания и ускорява възстановителните процеси при травми на меките тъкани. Глюкозаминсулфат (GS се резорбира изцяло в храносмилателната система под формата на неутрална аминозахар, преминава в кръвообращението и попадайки в ставите, подпомага организацията на хрущялната тъкан и подобрява функцията на ставната течност като лубрикант. Действува като антиоксидант и блокира натрупването на свободни радикали в ставите и по този начин проявява противовъзпалително действие.

Хондроитин сулфатът се извлича най-вече от хрущял на акула и представлява по-голяма молекула, която също се открива в човешката хрущялна тъкан. Тъй като хрущялите не се поддържат от съдовите системи, хондроитинът директно привлича течности и хранителни вещества в тях. Той се бори и с разрушаващите хрущялите ензими. Според изследванията хондроитинът има и противовъзпалително и болкоуспокояващо действие. Някои лабораторни тестове сочат, че хондроитин сулфатът може да забави износването на хрущялната тъкан и дори да подпомогне регенерацията й. Хондроитинсулфатът (CS) е компонент на извънклетъчната част на ставния хрущял, определящ биомеханичните му свойства. Задържа вода и осигурява еластичността на ставния хрущял. Принадлежи към групата на гликозамингликаните с относително високо молекулно тегло. Резорбира се през лигавицата на тънките черва чрез ендоцитоза и след като попадне в кръвта, участвува в структурирането на ставния хрущял. стимулирайки производството на протеингликани от хондроцитите. В долните участъци на храносмилателната система играе ролята на пробиотик, като потиска активността на ензимите, разграждащи протеогликаните.

Метил сулфонил метан (МСМ) представлява неметално сярно съединение, което се среща на много места в природата. Сярата е третият най-разпространен минерал в човешкото тяло и е жизненоважен за нормалния растеж и възстановяване в организма. МСМ е естествена форма на органична сяра и може да бъде открита в много пресни храни, сред които плодове, зеленчуци, месо, риба и мляко. Но ако не приемате основно пресни храни, малко вероятно е да поемате необходимото количество МСМ за добро здраве. Този важен минерал е много летлив и обикновено губим голяма част от него при затопляне, изсушаване, задушаване, пастьоризиране и въобще всяка обработка на храната. Изчислено е, че човешкият организъм изразходва поне по около 0.4 милилитра МСМ на ден, което означава, че ежедневното възстановяване на количеството му в тялото е задължително. МСМ спира болковите импулси, преди да са стигнали до мозъка и така действа като аналгетично и противовъзпалително средство. Сярата в МСМ играе важна роля за образуването на кератина (протеин, особено важен за здрави кожа, коса и нокти) и колагена (протеин, поддържащ доброто състояние на кожата и подвижността на ставите). Сярата също допринася за създаването на имуноглобулините (група антитела) от организма, играещи важна роля за правилното функциониране на имунната система. МСМ е и враг на свободните радикали. Той драстично облекчава алергиите към храни и цветен прашец и контролира киселинността на стомаха. Списъкът на полезните свойства на тази съставка на е безкрайно дълъг. МСМ е не по-токсичен от водата, ако приемете “свръхдоза” МСМ, организмът ви просто ще изхвърли ненужното количество.

Метилсулфонилметанът (MSM) е естествен източник на сяра, необходима за синтеза на сяросъдържащите аминокиселини серин и метионин. Подпомага образуването на хрущял и колаген и блокира медиаторите на възпалението в ставите. Намалява спазмите в скелетните мускули като подобрява кръвотока в тях.

Източник: Вангел Панов