Билковият чай за отслабване Figuactiv – идеален между храненията!

Немското дружество по хранене препоръчва да се приемат най-малко по 1,5 литра нискокалорични напитки дневно. По време на диета организмът има нужда дори от още по-голямо количество течности. Формулата за необходимото количество вода или нискокалорични напитки е теглото на човек х 0,03 л./килограм тегло.

Билков чай за отслабване

Figuactiv

Състав: зелен чай, листа от

лапачо, мате и коприва,

ройбос, лимонова трева и

сладък корен.

250 г

80205

48,50 лв.

(194,00 лв. за 1000 г )

Зелен чай -  използват се пъпките и двете първи листенца на клончето. Притежава диуретични качества, възпрепятства асимилирането на захарите и мазнините. Помощно средство против отоци, при проблеми със задържане на вода, претоварвания на организма.

Листа от лапачо – дръвче, което расте във влажните гори на Бразилия, Бахамите и Мексико. Съдържа калций, желязо, магнезий, фосфор, цинк, хром, силиций, манган, калий, натрий, молибден, мед, кобалт, бор, сребро, злато, стронций, барий, никел. и др. Съдържа още много други субстанции, които позволяват то да бъде използвано при ревматизъм, атеросклероза, астма, бронхити, възпаления на дебелото черво, на пикочния мехур, на простатата, разширени вени, кожни проблеми и рани, които трудно заздравяват, терапия срещу рак. Подтиска чувството на глад. Помага за изхвърлянето на токсините и тонизират организма.

Действие: доказано бактерициден ефект, (разрушава или спира развитието на грам положителни и грамотрицателни бактерии), антивирусно (подтиска синтеза на вирусните ДНК и РНК (и антимикотично действие. Използва се като антималарийно средство. В токсични дози - антитуморен ефект.

Исторически данни: Индианците от Централна и Южна Америка използуват Пао Д'арко за лечението на инфекциозни, микотични и паразитни заболявания, малария, вирусни заболявания (Epstein-Barr вирус) сексуално трансмисивни заболявания, инфектирани рани, ракови заболявания. Антимикотичното му действие е съизмеримо с това на Кетоконазола.

Тази статия, публикувана преди години, е една от първите от този род, появила се на страниците на американската преса и е посветена на лечебната сила на Пау Д’ Арко. Тя е препечатка от “Спотлайт”, популярно седмично издание излизащо във Вашингтон.

Възможно ли лек идващ от южноамериканската народна медицина да лекува различни видове рак? Да, казват лекари и бивши пациенти болни от рак.Т ази тема е нашироко отразявана от години в пресата на Латинска Америка, но не и в САЩ.  Южноамериканските лекари успешно използват южноамериканската народна медицина за лечение на различни форми на рак (включително левкемия), както и на други тежки болести, но информацията за това не е стигала досега до североамериканските медии.

Съгласно информации, публикувани в различни южноамерикански издания, вътрешната част на кората на две южноамерикански дървета от семейство “Bignoniaceae” се използват успешно при лечението на различни болести, включително рак.  Напитка приготвяна от вътрешната част на кората на дърветата от вида Lapacho Colorado (Tabebuia Avellanedae) и Lapacho Morado (Tabebuia Altissima) изглежда, че са в състояние да атакуват причинителя на болестта, според медицинските доклади. Дървото, наричано на испански Lapacho Colorado (или в превод “червено лапачо”), дължи името си на своите алени цветове. То расте в топлите части на Южна Америка: Бразилия, северна Аржентина, Парагвай, Боливия и др. и е било използвано от индианците от племето гуарани и тупи-намбо, дълго преди появата на испанците в Америка.

Другото име на лапачо е ipes, название използвано в южна Бразилия, където червеното лапачо бива наричано ipe roxo. Друго широко използвано название на дървото е pau d'arco, като червеното лапачо е наричано pau d'arco roxo. Рau d'arco означава “клонката на дъгата”, тъй като местните индианци са го използвали за направа на лъкове.  Червеното лапачо е широко разпространено растение в тропическата зона на Южна Америка. Lapacho morado или лилавото лапачо предпочита студения климат - например този на Андите. То също е разпространено в Южна Америка и неговото разпространение там не е рядко. Червеното лапачо става известно на лекарите от бялата раса преди около 20 години, като това се случва в Американа (предградие на Сао Паоло, Бразилия).

Излекуването на младото момиче

Историята, свързана с антиканцерогенните свойства на кората от лапачо започва преди около 20 години, когато семейство от Сао Паоло организира домашно парти след завръщането си от пътуване до Рио де Жанейро. По време на вечерята двамата съпрузи разказват историята на своя родственичка - младо момиче, болно от рак. Лекарите безпомощно вдигат ръце от нея и признават на родителите на момичето, че то няма да живее дълго. Но лелята на момичето се свързва с индиански лечител, който твърди, че ракът може да бъде успешно лекуван с напитка, приготвяна от кората на едно определено дърво. Лечителя дава на жената малка торба с кора от това дърво. Младото момиче и нейните родители първоначално отхвърлят рецептата на знахаря. Но по-късно болното момиче сънува странен сън. Тя вижда монах, който й казва: "Пий чай, приготвен от кората, която ти е дал индианеца и ти ще се оправиш." Първоначално тя не обръща внимание на съня, но след като болките й се увеличават, сънят се повтаря отново.

Най-накрая тя решава да опита чая. Болките й бързо изчезват. Окуражена от резултата, тя продължава да пие напитката всяка сутрин. След месец тя вече е добре, а лекуващият я лекар казва на родителите й, че в организма й няма и следа от рака.

Докторът

Един от гостите на партито е лекар от близкото градче Санто Андре, който проявява голям интерес към случката и моли да вземе със себе си парче от кората.Д-р Орландо деи Санти (гост на партито) си тръгва по-рано и веднага се отправя към Градската болница на Санто Андре, друго предградие на Сао Паоло, където той работи като лекар. Там в тежко състояние, близо до смъртта лежи неговият брат, който е болен от рак. Той вече е преживял втора операция, но случаят му е определен като “неоперабелен и терминален”. Конвенционалната терапия вече е изчерпала възможностите си.

Като студент, д-р Санти е бил обучаван на това, че всяко лечебно средство, включително и това, използвано от индианците, трябва предварително да бъде добре изучено. На него му е било казвано, че изследователят трябва първо да отдели активната субстанция или субстанции от растението, за което се твърди че има терапевтично действие. След това това този екстракт трябва да се тества в лабораторни условия върху животни и най-накрая върху хора. След което, така полученото лекарство, се патентова и накрая някоя уважавана фармацевтична компания започва серийното му производството. Само тогава, след като лекарството е вече на пазара, то може да се прилага на пациенти. В противен случай лекаря рискува да бъде санкциониран, като дори може да му бъде отнето правото да упражнява професията си. Такава е процедурата според която трябва да постъпва всеки лекар в Бразилия и в останалия цивилизован свят. За щастие на умиращия от рак пациент, неговият брат се оказва лекар, който решава в случая да не се съобрази с тези предписания. Вместо това той взема кората, поставя я във врящо бяло вино, след което смесва все още горещата напитка с портокалов сок и така приготвената смес я дава на болния си брат да я изпие на гладен стомах. Като по чудо, болката изчезва и болният вече можел да спи спокойно. След месец непрекъснато лечение с кората на лапачо, пациентът е изписан от болницата. Последвалото изследване установява, че ракът е изчезнал.

Новото лечение

След това впечатляващо развитие на нещата, лекарите от градската болница в Санто Андре решават да нарушат правилата за лечение на пациентите, като започват да прилагат новата терапия най-напред на най-тежко болните в списъка. Тези удивителни събития се случват някъде в края на 1960 г. След време лекарите в болницата на малкото провинциално градче констатират, че болката, от която се оплакват страдащите от левкемия и други видове рак, изчезва само няколко часа след приема на настойка от кората на червеното лапачо. Те също забелязват, че в рамките на 30 дни от началото на терапията, при повечето пациенти изчезват всякакви симптоми на тежката болест. Те отбелязват също така, че и други страдания, от които се оплакват някои от пациентите – като например диабет – също изчезват, но по-рано от рака. Лекарите са дълбоко впечатлени. От този момент кората на лапачо редовно се използва в градската болница на Санто Андре за лечението на левкемия, както и за много други болести за които се предполага, че се причиняват от вируси. Понастоящем в Бразилия това растение може да се открие както в дрогериите, така и в аптеките.

“О Крузейро”, уважавано седмично списание излизащо в Рио де Жанейро публикува в два свои броя (18 и 25 март, 1967) статия, посветена на лекарството и на болницата в Санто Андре, където то се използва за лечение на много заболявания. Една от снимките показва досието на един от пациентите, поставено на леглото му. Под името на пациента, неговите години и т.н= следва и диагнозата: ”рак на белия дроб”. И малко по-долу, с големи букви написани на ръка се чете предписаното лекарство:

ПАУ Д’ АРКО

Листа от Мате

Външно прилича на зеления чай, но е малко по-горчиво от него и има особен сладникъв привкус. Подобрява дейността на стомаха и подпомага усвояването на храната. Съдържа много витамини – В2,В3,В5,В6,С. В Южна Америка мате е обичайното народно лекарство против физическа и умствена преумора. Мате е традиционна южноамериканска запарка.Приготвя се от листата на вечнозеленото дърво Ilex Paraguariensis, което расте в Централна и Южна Америка и най-вече в горите на Андите, на територията на днешен Парагвай.

В естествена среда, дървото достига пълното си развитие след около 30 години и височина между 12 и 16 метра. Характерни са гъста корона с листа достигащи дължина до 15 см. Местните жители познавали здравословните качества на растението, включващи засилване на имунната система, намаляване на стреса,  стимулиране на мисловните процеси и приемали напитката като задължителна в своето хранене. Вярвали, че запарка приготвена от листата  е добра за  пречистване от токсини, нормализиране на кръвното налягане, тонизира нервната система, контролира  апетита, лекува безсъние, забавя процесите на стареене, нормализира температурата... Според начина на обработка /подобно на зеления и черния чай/, Мате се разделя на няколко вида, от които най-популярни са зелен и печен. 

Още преди Колумб, населяващите тези земи индианци гуарани, приготвяли тази “напитка на боговете” в специални “кратуни”, наричани мате, от където идва и наименованието на напитката. Мате е бил за първи път внесен в Европа, когато йезуитите христианизирали Парагвай през 17 век. Те бързо се адаптирали към местните обичаи и напитката станала известна като “йезуитски чай”. Междувременно, далече от домовете си гаучосите  /пастирите на Аржентина/ пиели мате като “течен зеленчук”, осланяйки се на неговият хранителен и енергиен състав. Съдържа:витамини - A, C, E, B11, B2, каротин, калций, желязо,калий, 15 различни аминокиселини, антиоксиданти, полифеноли и много други полезни съставки.

Той е натурален стимулант, без странични ефекти, без токсичността на кафето. За отбелязване е, че води до най-качествения сън, ободрява мозъка и тялото, създава настроение и е чудесен източник на хранителни вещества. Днес млади и стари, бизнесмени и домакини са обединени в избора си – yerba mate - една чудесна и здравословна алтернатива на кафето и сигурен източник за вашето добро настроение.

През 1964 год. Института Пастьор и Парижкото научно общество били заинтересувани от този здравословен източник на витамини и започнали да изучават неговите свойства. Изследователите заключили: “Трудно е да се намери растение в света, близко до  мате по хранителен състав” и по нататък “...мате съдържа практически всички витамини, необходими за поддържане на живота...” Учените потвърждават вярванията на гуараните и днес се знае, че yerba mate помага за:

• Диабет - регулира нивата на кръвната захар

• При запек - подпомага храносмилането

• При напрежение - отпуска нервите

• При високи нива на холестерола - възпрепядства окисляването на LDL  / лошия холестерол /

• При пролетни алергии - облекчава симптомите

• След болестни състояния - засилва имунната система

Начин на приготвяне:

Една чаена лъжичка от стритите и изушени листенца, се залива с 250 мл гореща вода (70-80° С), престоява 3-5 мин, след което може да се пие.

В Южна Америка билката се залива в съд, подобен на малка кратунка, която се нарича "калабас" или мáте . От там идва името на напитката. Листата остават в съда през цялото време, без да се прецеждат. Всъщност течността се пие с помоща на сламка, завършваща в долния си край с цедка. Тази сламка се нарича "бомбиля" и най-често бива изработена от неръждаем метал, дърво, пластмаса.

Листа от коприва –съдържат повече от 100 химически компонента. Съдържат много витамини, минерални соли, ферменти, хлорофил и багрени вещества. С най-високо съдържание са: витамин С /90 мг/, витамин А /8 мг/, В-групата – В1, В6, В3, витамин Д, Е и К. Богата гама от минерали и микроелементи, като е един от най-достъпните източници на органичен силиций. Най-високо съдържание на желязо – 3,9 мг. Спомага за дейността на стомаха и червата.

Ройбос – уникално растение, което вирее единствено в красивия район Кедърбърг край Кейптаун, Южна Африка. Антиоксидант, който ограничава действието на свободните радикали, укрепва имунната система и забавя процесите на стареене. Притежава антиспазматични свойства и облекчава стомашните болки и колики. Помага при стомашни и храносмилателни проблеми като гадене, повръщане, киселини. Помага на хора спазващи диета, тъй като не прибавя калории. Ройбос е наистина уникално растение, което вирее единствено в красивия район Кедърбърг  край Кейптаун. Жителите на тази местност първи откриват, че от фините игловидни листа на дивия храст Aspalathus linearis може да се прави ароматичен чай с чудесен вкус. Днес Ройбос се отглежда в огромни плантации, в които не се използват никакви торове и химикали и дори не се извършва напояване, за да не се промени ценният състав на това великолепно растение.

·         Абсолютно натурален и чист, не съдържа консерванти и оцветители. Без кофеин .

·         Съдържа антиоксиданти и ограничава действието на свободните радикали, увреждащи и разрушаващи клетките на организма. Укрепва имунната система и забавя процесите на стареене, предпазва от ракови заболявания.

·         Противодейства на алергиите като сенна хрема, астма и екзема. Често се използва при бебета страдащи от алергия към млякото.

·         Притежава антиспазматични свойства и облекчава стомашните болки и колики, дори и при кърмачета. Помага и при стомашни и храносмилателни проблеми като гадене, повръщане, киселини, язви и запек.

·         Препоръчва се на хора, страдащи от повишена раздразнителност и чувствителност, нервно напрежение, нарушения в съня, безсъние, главоболие, високо кръвно налягане, предпазва от мозъчен удар и сърдечен инфаркт. Има благоприятен ефект върху централната нервна система, действа като антидепресант.

·         Тонизира кожата, помага при екзема, обриви и акне, рани и слънчеви изгаряния, като може да се прилага и външно. Облекчава сърбежи, сухота и алергични състояния на кожата.

·         Подходяща освежаваща напитка за хора, спазващи хранителна диета, тъй като не прибавя калории.

·         Не само повишава приемането на желязото от организма, но и самия чай съдържа желязо, калий и мед, които имат изключително важно значение за добрата обмяна на веществата.

·         Богат е на калций, манган и флуорид, необходими за зъбите и костите.

·         Съдържа цинк и алфахидрокси киселини (АХА), които допринасят за доброто състояние на кожата, както и магнезий, необходим за нервната система.

·         Ройбос не съдържа оксалова киселина и може да се пие свободно и от хора, страдащи от камъни в бъбреците.

·         Ройбос се пие както топъл, така и студен, подходящ е за всеки сезон. Може да му добавите мляко, захар, мед и лимон по ваш вкус. Изстуден се сервира с мед и лимон. Смесете го с плодови сокове или нектар и ще получите чудесни коктейли. Придава чудесен цвят и аромат. Той е перфектна основа за сосове, супи и задушени ястия, като ги прави по екзотични и по здравословни.

·         Ройбос е безкофеинов, с много малки количества танин и може да се консумира в неограничени количества, включително от бременни, кърмачки и деца, хора със сърдечно-съдови заболявания или вечер без да се притеснявате от смущения в съня.

·         Чаят на бизнесмените. Хората с натоварена работна програма ценят освежаващото му въздействие и го включват в интензивното си ежедневие, като ободряваща и утоляваща жаждата напитка.

·         Особено подходящ  е за спортисти. Богатото минерално съдържани на чая помага за укрепването на организма, за активното му възстановяване след усилено натоварване.

·         Ройбос е най-доброто разрешение за желаещите да намалят теглото си, като осигурява необходимите дневни количества течност, без да прибавя калории. Включването му в диетичния режим гарантира подсигурен минерален баланс и добър тонус.

Съставки	Функции в тялото	В 200мл
Желязо (Fe)	Съществено за транспортирането на кислород в кръвта	0,07mg
Калий (K)	Регулира обмяната на веществата	7,12mg
Калций (Ca)	За здрави зъби и кости	1,09mg
Мед (Cu)	Подобрява метаболизма	0,07mg
Цинк (Zn)	Осигурява нормалния растеж и развитието на здрава кожа	0,04mg
Магнезий (Mg)	Необходим за здрава нервна система и за правилна обмяна	1,57mg
Флуорид (F)	За здрави зъби и кости	0,22mg
Манган (Mn)	Нужен за метаболитните процеси и за растежа и развитието на костите	0,04mg
Натрий (Na)	Важен за течностния и киселинен баланс	6,16mg

 Лимонена трева – произхожда от Югоизточна Азия. Има антисептично действие, подобрява храносмилането, емулгира и разпръсква мазнините.  Mногогодишно тревисто растение от семейство Poaceae с лимонов аромат.

Негов събрат е цитронелата. Другото популярно име на това ароматно тропическо растение е Cymbopogon.

Съществуват около 50 разновидности. Расте на гроздове от стебла. Достига височина 15 см. Когата се стрие между пръстите изпуска аромат на лимон. Размножава се чрез делене на туфата. Обича слънчеви до полусенчести места. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества и задължително да се поддържа влажна.Оптималното и PH е 4.3 - 8.4. Листата и стеблата се използват в готвенето - главно в азиатската и карибската кухня, в прясно състояние или сушена. С нея се овкусяват чайове и супи. Подходяща е за птиче месо, риба и морски дарове. Маслото, добивано от лимоновата трева е жълто на цвят. Има антисептично действие.  Другото и приложение е в парфюмерийната промишленост, глвано за производство на парфюми и сапуни. С нея се ароматизират свещи и ароматни пръчици с висока концентрация на масло, чийто аромат прогонва комарите и други нежелани насекоми. Растението се използва в традиционната азиатска медицина за лечение на главоболие, кашлица, астма.

Сладък корен – . Билката сладък корен, наричана още сладник или женско биле е може би най-използваната билка в Китай, много повече от женшена. Тази билка има отхрачващо и секретолитично действие при възпаление на дихателните пътища. Химическият състав на сладкия корен включва до 23% глицеризин,  27 вида флавоноиди, аминокиселини, малко етерично масло, смоли, танини, витамин C, аскорбинова киселина, гликозиди, захари, аспаргин откъдето идва и сладкия вкус на билката, а оттам и наименованието й.

Действие: омекчаващо, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично, капиляроукрепващо и противоязвено. Най-важното фармакологично свойство на сладкия корен е изразеното противовъзпалително действие, прекратяващо възпалителните реакции, предизвикани от хистамина и серотонина. Коренът притежава и диуретично и очистително действие. Сладкият корен е една от билките, които въпреки че притежават редица полезни свойства, не са известни на много хора. У нас тя се среща главно диворастяща в районите около река Дунав.

Сладкият корен е основна съставка в китайските билкови чайове. Доказано е, че билката увеличава нивата на интерферона, който е ключов за имунната система. В Тибет се счита, че чаят със сладък  корен способства дълголетието. Билков чай със сладък корен традиционно се счита за женски афродизиак. Сладникът, още наричан „женска виагра“, помага при депресивни и стресови състояния при жените. Изследвания от страна на руски и японски учени, проведени преди няколко години, доказват, че богатото съдържание в сладкия корен на глицеринова киселина е от особено значение при премахването на вирусния херпес. Тази киселина не позволява на инфекцията да проникне в клетките и да разпространи заразата, като в същото време създава в организма защитна стена срещу следваща атака. Профилактично се правят едномесечни курсове от смесени билкови чайове, съдържащи сладък корен, като между тях поне един месец се почива. Сладкият корен е основна билка в китайската народна медицина. В други случаи сладкият корен се ползва с противовъзпалително и омекчаващо действие. При грип и настинка той пресича кашлицата и успокоява дишането. Известни са и силните му страни по отношение на превенцията и профилактиката срещу язва и други заболявания на стомаха, като гастрит, запек, лениви черва. Когато се приема редовно, възстановява функциите на червата. Сладникът, както още е известно растението, помага и при камъни в бъбреците, проблеми в пикочната и отделителната системи. Чай със сладък корен се използва при затлъстяване в детска възраст. Сладкият вкус на билката потиска апетита. Трябва да се знае обаче, че високото съдържание на натрий в сладкия корен не позволява продължителното му приемане. Не се препоръчва приемането на сладък корен по време на бременност.

Материалът е изготвен от Вангел Панов